В ТЪМНАТА СТАЯ

Поли и Техно продължават разговора си за фотографията. Ако сте изпуснали да подслушате предния им диалог, може да го прочетете тук: Щрак, Марийке, на портрет! 🙂

Техно: Поли, нали обеща да ми разкажеш за първите фотографии в света? Как хората са се сетили да правят снимки? И откъде идва името „фотография“?

Поли: Името идва от две гръцки думички – фотос (светлина) и графос (пиша, рисувам). Тоест рисувам със светлина. В началото са наричали процеса „светопис“. Учените от много отдавна са имали желание да пресъздават реалността, но им е отнело дълго време, за да го постигнат. Затова ще започна малко от далеч. Намерих много интересна информация, така че слушай внимателно:

Всички фотоапарати, дори днешните, използват принципа на известната още в древността камера обскура. В превод от латински това означава „тъмна стая“. В началото това са били наистина цели стаи. Затъмнявали са ги, оставяли са една мъничка дупка на затъмнения прозорец и, стоейки вътре в стаичката, са гледали прожектиран образа, който се получава на отсрещната стена. Или пък са изграждали такава затворена стая на открито, сред природата. Тогава целта не е била създаването на снимка, а прерисуването на реалността – хора, пейзажи и т. н. Тоест технологията „камера обскура“ е помагала на художниците да пресъздават много точно рисуваните от тях пейзажи.

Техно: Не може да бъде! Изглежда магично!

Поли: Техно, ти дори сам можеш да направиш такава тъмна стая с малка дупка, стига обаче да успееш да я затъмниш напълно, което е трудно. Така ще успееш да видиш гледката от прозореца ти, прожектирана върху стената на стаята, но обърната с главата надолу. Защо обърната, надявам се помниш от предния ни разговор.

Техно: Как така? Наистина ли мога?

Поли: Да, с помощта на мама или тати може и да успееш! Виж това филмче. То е само минута и половина и като го изгледаш, ще разбереш как става това.

Техно: Невероятно! Ще опитам! И какво е станало после, след като са открили това чудо?

Поли: С времето камера обскура ставала все по-малка, като всяко едно изобретение. Хората вече не влизали вътре в нея, а тя станала дори преносима. През 17-ти век немците открили, че сребърните соли имат светлочувствителни способности, тоест, когато ги освети светлина, те почерняват. Един век по-късно френският изобретател Жозеф Нисефор Ниепс създава своя камера обскура и започва да прави опити да запамети изображението върху метална плака, използвайки точно такива соли. Помниш за металните плаки, нали?

Жозеф Н. Ниепс

Техно: Помня. И успява ли?

Поли: Той успява да пренесе изображението върху намазана със сребърни соли метална плака, но, изкарвайки го на светлина, извън тъмната стая, то побелявало. Оказало се много трудно образът върху плаката да се запази, да бъде траен. Така че първите му опити били неуспешни. Смята се, че от 1824 г. започнал да прави фотографии, които били трайни. Именно негова е най-старата запазена снимка. Тя е направена през 1827 г. и представлява гледката от неговия прозорец. Тук, ако се вгледаш добре, можеш да видиш изображението на Ниепс, за което говорим, върху металната плака:

А това е образът от същата плака, но добре презаснет в съвременни условия:

Техно: Продължавай, интересно ми е!

Поли: След време Ниепс се запознава с друг френски изобретател - Луи Жак Манде Дагер, който също се опитва да улови светлината и да запази трайно изображение.

Луи Дагер

Споделят един с друг чрез писма и срещи кой до какво е стигнал, но Ниепс умира и не успява да довърши започнатото с Дагер. Дагер обаче не спира.

Техно: О, и какво става после?

Поли: Ами после, съвсем случайно, Дагер прави много важно откритие. Но, Техно, мисля, че сега е време малко да си починем. Ще ти разкажа какво се случва с Дагер следващият път!

Техно: Ех, Поли, нямам търпение!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Created by webdesign-123.com

bg_BGBulgarian