ТИК-ТАК (втора част)

Поли и Техно продължават своя разговор пред витрината  с изящни часовници в НПТМ.

Техно: Ами тези часовници тук, на средната витрина, и те ли са били окачани по кулите?

Поли: Техно, не разбира се. 😊 Постепенно става така, че часовниците навлизат в домовете на хората. Тези часовници тук са точно такива, домашни. Освен стенни, в домовете на заможните хора е имало и каминни часовници.

Техно: Каминни ли? Какво значи това?

Поли: Значи, че са ги поставяли върху камините си.

Техно: А защо са толкова красиви и изящни? Не е ли било достатъчно просто да показват часа?

Поли: Всъщност, освен да показват часа, каминните часовници са показвали и благополучието на собствениците си. Както вече ти казах, притежавали са ги само най-богатите. Затова са изработвани толкова пищно. Освен това, в миналото художествената стойност на вещите много се е ценяла. На теб кой от часовниците тук най-много ти харесва?

Техно: Ето този тук, много е красив. Но е и странен. Къде му е циферблатът?

Поли: Няма такъв. Цифрите са разположени върху два пръстена, виждаш ли? За разлика от обичайните часовници, които имат циферблат и подвижна стрелка, на този стрелката му е неподвижна, а това, което се движи, са именно тези пръстени. Този тип часовници се наричат „радиални“. Този часовник е изработен през 19-ти век във Франция и е стоял в Царския дворец в София. Женската фигура е музата, покровителка на астрономията – Урания.

Техно: Ами този златен часовник? И той е много красив!

Поли: Той също е част от Царската колекция на музея и пак е френско производство.

Техно: Звучи интересно! Ами тази, третата витрина?

Поли: Тук виждаме как часовниците навлизат все повече в личното пространство на човек, а именно в неговия джоб. Джобните часовници дълги години са били популярен подарък за близки хора. Затова рисунките върху капачетата са най-разнообразни и често са съобразени с професията или хобито на човека: ловни сцени, цветя, локомотиви, велосипеди и т.н. Това е колекция от френски, английски и швейцарски джобни часовници от 19-ти век.

Техно: А защо някои от тях имат толкова капачета?

Поли: Капачетата са предпазвали циферблата. Някои часовници имат по няколко за по-голяма сигурност. Те се наричат часовници тип „луковици“.

Техно: А тези инструменти какви са?

Поли: За да бъдат часовниците винаги в изправност е необходимо за тях да се полагат много грижи. Да се съхраняват правилно и от време на време да ги преглежда часовникар – да ги поправя, почиства и настройва техните механизми. Часовникарите  работят с много и най-различни инструменти. Част от тях може да видиш в тази витрина. Те са били притежание на Георги Хаджиниколов, за когото ти казах преди малко – създателят на първата българска фабрика за часовници.

Техно: Поли, благодаря ти за този разказ. Продължавай да ми разказваш все така. Колкото повече научавам, толкова повече искам да знам!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Created by webdesign-123.com

bg_BGBulgarian