ТИК-ТАК, ТИК-ТАК

Поли и Техно вече с нетърпение очакват идването на новата година. Техно дори брои часовете. Но дали познава историята на часовниците?

Техно: Поли, откъде са дошли часовниците? Кой ги е направил?

Поли: Интересни въпроси задаваш, но за да ти разкажа, трябва да те върна малко назад във времето.

Техно : Слушам те!

Поли : Още от дълбока древност хората са имали нужда да измерват времето по един или друг начин – ориентирали са се по небесните тела, природните явления… Създавали са всякакви часовници - слънчеви, пясъчни, дори водни, преди да се появят след това механичните и електронните.

Първите механични часовници са били поставяни на високи кули. В началото не са имали циферблати, а система от камбани, които звънели през определено време. Големите железни кулни часовници се появили в Европа още през 13-ти век. Я ми кажи - сещаш ли се как се казва един много известен кулен часовник в Лондон – столицата на Великобритания.

Техно : Хмм.. Чакай, чакай, ще се сетя… Биг Бен!

Поли : Точно така! Браво, Техно! Той е създаден в средата на 19-ти век и е един от символите на града.

Техно : А защо са ги поставяли върху кули?

Поли : По две причини. Първата е за да може часовникът да се вижда от повече хора, а втората е, че високата кула позволява по-голям механизъм, който да може да се навива по-рядко.

Техно : Мисля, че съм виждал една такава часовникова кула в България – в град Трявна.

Поли : Да, в България има много такива кули. Тази, за която говориш, е може би най-известната. Часовниковият ѝ механизъм е изработен през 1815 г. от габровските майстори Къню и Геню Радославови.

Иначе първата българска фабрика за производство на кулни и по-късно електрически часовници, се нарича "Гномон" и е заработила по царско време, през 1930 г. Нейн основоположник е Георги Хаджиниколов, който завършил часовникарско училище в Швейцария – страна, известна с производството на качествени часовници.

Техно : А откъде идва името на фабриката? Какво значи „гномон“?

Поли : Гномон е отвесният прът в слънчевия часовник, който хвърля сянка върху циферблата и така показва часа.

Днес много фасадни и кулни часовници в България са жив паметник на Георги Хаджиниколов, защото продължават да работят – например часовникът на църквата „Св. Седмочисленици“ в София, или този на Александровска болница.

Творенията му тиктакат от гари, училища, болници, негово производство са механизмите на близо 70 часовникови кули из България!

Техно : Вече ще знам кой ги е направил като ги видя! Разкажи ми още, Поли. Толкова са красиви тези часовници на витрината, разкажи ми за тях.

Поли : Хайде да го оставим за следващия път.

Техно : Е, добре, така да е.

Поли и Техно канят всички да дойдат и да разгледат колекцията Часовници, изложени в експозицията на НПТМ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Created by webdesign-123.com

bg_BGBulgarian