Търговско-промишлени изложения и панаири в България (1878-1944 г.) в материали от фонда на Националния политехнически музей

автор: Васил Макаринов,
уредник, Национален политехнически музей

От векове търговските панаири и изложения имат важна роля в икономическия живот на обществото с опосредстването на интензивната размяна на стоки и създаването на търговски контакти. В Европа панаирите и изложенията възникват през XI в., като значението и ролята им започват да спадат след  XVII в. с интензивното развитие на търговията, опосредствано и от транспортните нововъведения. На територията на днешна България, до 1878 г. панаирите са свързани най-вече с големите празници: Гергьовден, Св. Богородица, Никулден, Петковден и др. Панаирни центрове са: Узунджово, Ески Джумая (дн. Търговище), Неврокоп (дн. Гоце Делчев), Сливен, Добрич и др[1].

След Освобождението целият икономически живот на страната е реогранизиран, прекъснати са повечето от търговските пътища, свързани с транспортната организация на Османската империя, но на тяхно място се отварят нови възможности за стокооборот, които тепърва трябва да се разработват. Някои от важните търговски центрове губят значението си и са изместени от набиращи икономически сила градове като Пловдив, Горна Оряховица, Габрово, Варна и др.

Пловдивскин панаир, 1892 г.

Един от обектите, които са свързани пряко с първата голяма панаирна проява след Освобождението – е изложението в Пловдив от 1892 г. Идеята за панаира възниква още през 1891 г., когато правителството на Стефан Стамболов решава да организира „Първо българско земледелческо-промишлено изложение“ в Пловдив.  Целта е сходна с концепцията панаирите a priori – да стимулират индустрията и селското стопанство, а така също и да опосредстват търговските контакти между български и чуждестранни производители и потенциални клиенти. За мястото на провеждане е избран свободен терен (старо гробище) на юг от града – днешната Цар Симеонова градина. Така, първото българско изложение е открито за празника на Св. Богородица (традицията на обвързване с големи християнски празници) – 15 август 1892 г.

В библиотечния фонд на музея (№ 1379) се съхраняват всички броеве на „Нашето първо изложение. Пловдив 1892“. Изданието излиза от декември 1981 г. , като последният брой е от 14.XI.1892 г. То има за цел да информира – при това доста подробно – какво се предвижда за панаира и какво се случва по времето на провеждането му; какви събития се предлагат, кои са гостите, какво се представя, кои официални лица пристигат в града. Публикувани са също и архитектурните скици (планове, разрези и фасади) на павилионите, поместват се и репродукции на снимки от Пловдив и забележителностите му. От особен интерес е списъкът с наградените в изложбата. Представени са и няколко проекта за статуя на България – покровителка на земеделието и занаятите – от Иван Мърквичка[2], от Антон Митов[3] и от Пиотровски[4] , а от Н. Василев[5] - статуя на България, която подава венци на народните поборници за свободата на отечеството: Раковски, Левски, Каравелов и Х. Димитър. На отделен лист в последния брой № 50 от 14.XI.1892 г. е отпечатана изключително прецизна по отношение на рисунъка си карта (наречена „картина на изложението“), изработена от архитекта на панаира – швейцареца Хайнрих Майер. Картата представя панаира „от птичи поглед“[6].

Във фонда на Националния политехнически музей е заведена (ОФ 7082 ) каширана върху паспарту снимка от 1892 г., пряко свързана с едно от техническите „чудеса“ на панаира. Заснети са 14 мъже – участници и гости на Първото пловдивско изложение – пред една от изложбените палати. Това са френският въздухоплавател  Йожен Годар (Eugène Godard) и други участници в демонстрационните полети с балона „Ла Франс“ (La France) – една от атракциите по време на събитието. За отдаваното значение на представения на изложението балон свидетелстват редица публикации в списанието „Нашето първо изложение. Пловдив 1892“. Балонът е направен от тънък копринен плат, като обемът му в надуто състояние е 400 m2, a първият му полет, наречен „Първото в България възнасяне с балон“[7] е осъществен на 19 август.

Следващата група обекти, свързани с изложението от 1892 г., са няколко медала и сувенира. Във фонда на НПТМ се съхраняват 3 медала с елипсовидна форма „За труд и успех“ (с номера ОФ 2591 – сребърен, ОФ3754 – голям бронзов и ОФ 6751 – малък брознов, в кутия). Върху лицевата страна и на 3-те е изписано „Българско земледелческо-промишлено изложение в Пловдив 1892 год. / „За труд и успех““. В центъра има изображение на статуя на България – покровителка на земеделието и индустрията. Върху гърбовете им е изписано „Фердинанд I. Княз българский / Покровител на изложението“, като държавният глава е изобразен в профил.

Съхраняват се и 4 броя сувенири, 3 от които – с кръгла форма – са сходни и се различават единствено по мащаба (под номера ОФ 2592, ОФ 1658 и ОФ 1777). Те са отново с лика на княз Фердинанд I и идентичен с този на медалите надпис върху гърба. На лицевата им страна изписано „Спомен от I-то бълг. землед.-промишлено изложение Пловдив 1892.“ и отново има изображение на статуята на България – покровителка на земеделието и индустрията – пред задната фасада на главния павилион.

Последният сувенир (№ ОФ 1569) се различава от останалите по дизайна си. Той е с формата на малка статуетка – въру основа/постамент, но и с възможност за окачане – в горната част има малка халка. На едната му страна е изписано „Спомен от Пловдивското изложение 1892 / пр. печ.-резач[8] Б. Голдштейн София“. На другата – е представен главният вход на изложението с характерната арка с 2 кули и елементи, препращащи към ориенталската естетика, към която – напълно в духа на времето – реферира и самият силует на изделието.

Възраждането на изложенията след края на Първата световна война

На практика, независимо че на много места по света, а също и у нас, в края на XIX, и в началото на XX в. се провеждат търговско-промишлени панаири (за което свидетелства и включването на Пловдив през 1982 г.) – тяхното значение малко по малко отслабва. Това, до много голяма степен, се дължи на бързия напредък на стопанския живот, подпомаган от вече много по-интензивната и лесна комуникация между отделните фирми. Създадена е една традиция на доверие – стоките се продават и закупуват въз основа на изпратени мостри или представени писмени спецификации, което се подпомага и от стоковата борса.

Този порядък в търговските взаимоотношения е силно разклатен от Първата световна война. Покупателната способност е силно понижена, а политическият живот е реоранизиран, което прекъсва голяма част от вече изградените и утвърдени търговски пътища. На пазара се появяват дори имитиращи стоки с ниско качество[9]. Ето защо, като естествен отговор на създалата се криза, след края на Първата световна война отново е възобновена практиката на често провеждане на търговско-промишлените изложения, на които се демонстрират постиженията на индустрията и се поставя началото на нови търговски взаимоотношения.

Мострен панаир – Горна Оряховица, 1925 г.

Макар Пловдив да не е загубил надпреварата между българските градове след Първата световна война за организиране на голямо стопанско изложение, трябва да се спомене, че там не е първото място, в което се провежда мострен панаир през 1920-те. Няколко години след края на войната, през 1925 г., местонахождението на Горна Оряховица се оценява като много подходящо за целта. Градът се намира се в географския център на България, важен железопътен възел е, а районът е най-гъсто населеният в страната. Като допълнителни преимущества са посочени трудолюбивото население и богатата земя. Проявата е инициирана от търговеца Стефан Обрешков – кмет на града и Председател на Управителния съвет на Мострения панаир. Във фонда на НПТМ се пази каталог на второто (есенно) издание, провело се от 17-ти до 27-ми септември 1925 г. (НСпФ 447). В каталога е публикуван списък с участващите фирми, поместени са и редица снимки, свързани с фирмите-изложители.

От същия Първи Мострен панаир в Горна Оряховица във фонда на музея се съхранява един медал „За трудолюбие и изкуство от Министерството на търговията, промишлеността и труда“ (ОФ 2761). Върху едната му страна е изобразена седнала женска фигура в носия, държаща венец, а на заден план се вижда изложбен щанд (или портал) от изложението.

Съхранява се и малка значка (ОФ 4825). Върху нея е изписано „Горно-оряховски мострен панаир“, под надписа е изобразен българският герб, а в долната част – кадуцеят на Хермес, сноп жито със сърп и коса пред него и зъбчато колело с чук.

Габрово, 1927 г.

С не чак такъв успех и прецизност на полиграфското изпълнение, но с пълен списък на изложителите и информация за индустрията в Габрово, впечатлява и информационният бюлетин на Габровската мострена изложба от 1927 г. (ОФ 6977).  Освен 35-те фирми-участнички (основно производители на платове и други дружества  от текстилния бранш, но не само) в бюлетина са поместени статистически данни от различните видове индустрии със съответния брой на предприятията (всички общо са 124); конски сили; вложен капитал (сгради и машини, в млн. левове), заети средно-дневно работници и др. Там могат да се прочетат и данни за произведеното през 1925 г., като са споменати по-важните артикули от всяко производство. Както може и да се очаква за района в този период,  най-силно са застъпени производството на вълна, предачеството и тъкачеството. Впечатляващ е и броят на заетите в този бранш – 1590 (от които 470 мъже и 1120 жени).

Варна, 1930-те

Град Варна, като един вече оформил се в в периода между двете световни войни черноморски индустриален център, също не е подминат от стремежа за подпомагане на стопанството с организиране на изложения. На 24.VII.1932 г. е открита първата варненска промишлена изложба, инициирана от Варненската търговско-индустриална камара, Лигата за курорта Варна, общинската управа и Популярна банка. Участващите 110 изложители са от цялата страна, а изложението е организирано в салона на Търговското училище. В НПТМ се съхранява брошура от второто издание на изложбата (ОФ 4734), отпечатана от варненската печатница „Кънчо Николов“. От страниците научаваме, че проявата (от 23.VII. до 20.VIII.1933 г.) е уредена от Лигата за курорта Варна. От встъпителния текст на д-р Димо Тодоров – Началник на отделението за промишлени занаяти при Министерството на търговията, промишлеността и труда – става ясно, че съвсем не случайно за провеждане на мероприятието е избран именно летният сезон. Както знаем, през 1921 г. Варна е обявен за „специален морски курортен кът. Така преобразен, там не само ще се създадат условията за едно благородно поминачно положение на населението, но градът ще представлява една гордост за България – нещо повече, неговото име ще се носи наравно с Ница, Монте Карло и пр. знатности“, а презумпцията на организаторите е, че през лятото там се събират „хора не само на служби и свободни професии, но и такива на практическата дейност в живота – на промишлеността, търговията и земеделското стопанство“[10].

В брошурата е публикуван и текст от д-р Ал. Недялков – Управител–лекар на Държавните детски санаториуми край Варна – за благоприятния климат на „Царицата на черно море“ и ползите от него. От следващия текст с автор Борис Сакъзов – Началник на индустриалния отдел при Външнотърговската индустриална камара – разбираме, че през проведената през 1932 г. първа изложба са минали над 30.000 души, което се отчита като изключително важно за рекламата на българските индустриалци и занаятчии, земеделски, овущарски, лозарски производители и др. Споделя и мнението, че „Такава изложба би повдигнала името на България пред близка и далечна чужбина, а за производствата на земята ни, би спечелила вкусовете на нови клиенти и би открила нови по-широки пазари“.

Публикуван е и пълен списък на изложителите със съответното им разпределение по щандове. Намерили са място и множество реклами на фирми от различни отрасли.

Музеят разполага и с пътеводител за IV Мострен панаир във Варна (НСпФ 449), провел се от от 5.VIII. до 29.VIII.1935 г. Освен няколкото встъпителни текста с автори Ив. В. Стоенчев и Борис Сакъзов, е публикувана също така информация за разписанието на бързите и пътническите влакове от и за Варна. Очаквано, поместени са и множество реклами на различни фирми.

От пълния списък на изложителите с разпределение по палати и зали става ясно, че изложението се е разраснало. За палати се използват сградите на Девическата гимназия (палата №1), Средищната прогимназия (палата №2) и Търговската академия (палата №3). Прави впечатление, че няколко зали в етажа на Средищната прогимназия са отредени на изкуство. Там, в Обща художествена изложба, са представени живописни платна от Борис Елисеев, Бинка Златарева, Вера Недкова, Вера Лукова, Нягол Станчев, Стоян Венев, Цанко Лавренов и др.; графика от Александър Жендов, Веселин Стайков и др.; скулптурни творби от Асен Коцев, Васка Емануилова, Марко Марков, Любомир Далчев и др.

Към пътеводителя се пазят и 2 частично употребени входни билети с талони. Цената им е 5 лв. Талоните дават 10% или 20% отстъпка до морските бани, театър „Одеон“, кино „Палас“, ресторант „Кристал“ и аквариума, а също и право на свободен вход до някои от собствено панаирните прояви.

Последвалите години са много силни за панаира, който прави стъпки, сходни с пловдивския. На следващата 1936 г. панаирът е приет за член на Съюза на международните панаири в Милано, което му придава международен статут, като названието му от „Мострена изложба – Варна“ (от 1932 до 1936) става „Международна изложба – Варна“ (от 1937 до 1940). Освен в училищните сгради, панаирът вече се разполага и в специално построени палати в Морската градина с обособен стопански двор.[11]

Включването на нови градове е показателно за равномерното разпределение на производствените мощности из страната. Безспорен факт е, че едва няколко десетилетия след Освобождението (което щастливо събитие се е оказало пагубно за установените по време на Османската империя търговски пътища[12]) – на преден план в промишлеността излизат имената на Горна Оряховица, Габрово и Варна. Градове, в които българските индустриалци и предприемачи вече са съумяли да организират работеща и конкурентноспособна индустрия.

Пловдивски панаир, 1933-1944 г.

Връщаме се отново към Пловдив – градът, който първи провежда промишлено изложение в следосвобожденска България, но много по-късно – за сметка на това изключително успешно – се включва в панаирния живот на страната след Втората световна война. Макар пожънал успех, по ред причини панаир в Пловдив се провежда едва след повече от 40 години – през 1933 г. Търговско-индустриалната камара открива Промишлена изложба на 3.III. по случай завършването на новата сграда на Промишлено училище (днес професионална гимназия /ПГ/ по дървообработване), в което панаирът се помещава.

През 1934 г. в Пловдив е организирано второ изложение, което привлича много повече фирми. Новата концепцията е да бъдат излагани мостри, за да се подпомогнат сделките. Това налага разрастване и на изложбената площ. Павилионите, освен в Промишленото училище, са също в Търговската гимназия (дн. „Национална търговска гимназия“) и в училище „Карнеги“ (дн. ОУ „Алеко Константинов“). През 1935 г. панаирът придобива статут на национален. Броят на изложителите продължава да расте. През 1936 г. в Париж Пловдивското изложение е прието единодушно за член на Съюза на международните мострени панаири, което е голяма стъпка напред. През 1937 г. е открит Първият международен мострен панаир и, бидейки вече с нов статут, придобива нови мащаби, което предполага по-големи изложбени площи – изграждат се нови палати, строени специално за проявата. 1940 г. е най-силната за панаира. В края на 1940-те панаирът се мести окончателни на днешното му място на левия бряг на р. Марица – парцел, който е придобит още преди края на Втората световна война[13].

От този период на панаира, във фонда на НПТМ също се пазят няколко ценни артефакта. Сред тях е едно благодарствено писмо от 28.III.1933 г., (заведено под № НСпФ 303), за участието на Никола Ив. Караджов в изложбата. Чрез това писмо - Пловдивската търговско-индустриална камара и Изложбеният комитет на I промишлена земеделска изложба в Пловдив изразяват благодарността си към изложителя за участието му и го канят за предвижданото в бъдеще по-голямо изложение.

Действително, изложението през 1934 г. (проведено в периода 9-20.VI.) привлича много повече изложители. В пространственото оформление са привлечени и големи имена в българското изкуство от периода. Сред тях е и художникът Цанко Лавренов, който от същата година работи като художник-оформител. По негов проект, заедно със скулптора Иван Финев, е изработен медалът на Търговско-индустриалната камара  (гравьор е Оник Одабашян)[14]. Такъв медал се съхранява в НПТМ под номер ОФ 7047. Върху едната му страна е изобразена фигура на жена в народна носия, държаща в лявата си ръка скиптър с логото на панаира (с абревиатурата „ПМП“ – Пловдивски мострен панаир), а в лявата – венец, който е поднесен над 2-те училищни сгради – Търговската гимназия и Промишленото училище, в които се помещава панаирът. В долната част на медала има декоративни елементи, препращащи към различни отрасли на индустрията – маслодайни рози, зъбчато колело, сърп, чук, наковалня и кадуцей. На другата страна на медала е изписано „Пловдив. Търг. индустр. камара. / Пловдив 1934 г. / 1-ви бълг. национален панаир“. В центъра са изобразени зъбчато колело и житен клас. Относно работата на Цанко Лавренов за панаира си струва да се спомене, че той участва също с оформление на щандове, прави дизайна на плакати, брошури, лого и др.

От значение относно естетическия код на панаира е и фактът, че Иван Пенков също участва с проекти, изработвайки дизайна на няколко плаката.

Заедно с други изтъкнати художници – Данаил Дечев и Златю Бояджиев – Лавренов предлага и изработването на „щандове, павилиони, надписи, идейни скици и съвети за най-доброто подреждане на стоките“, както показва една реклама от периодичния печат от 1934 г.[15] За съжаление, нямаме сведения за това кои са фирмите, възползвали се от предлаганата от тримата художници услуга. За естетическите достойнства на подредбата на панаирните щандове, обаче – има свидетелства.  Едно ето тях е представителен фотоалбум от същата година, който се съхранява в основния фонд на НПТМ (ОФ 5174). В албума са представени щандовете на различни изложители: зърнени храни, памук, розово масло; маслена, захарна, брашнена, нишестена, оризова и макаронена индустрии; производство на коприна и коноп; пчеларство; фураж, фуражни растения и люцерна; млечни продукти и яйца; пособия за отглеждане на стопански животни; пресни зеленчуци, модели на парници за ранни зеленчуци, пресни овощия и консервирани плодове; вина, коняци и ликьори; тютюни и сушилни за тютюн; билки, екзотични продукти; рибарство и много други. Поместените снимки говорят недвусмислено за невероятното внимание, положено при аранжирането на щандовете, а така също и употребата на експозиционен реквизит – рафтове, витрини, стелажи, рамки с табла и пр.

От 1936 г. излиза вестникът „Пловдивски панаир“ – като брой № 6-7 от 10.VI.1939 г. също се съхранява в НПТМ (ОФ 6231). Изданието, носещо подзаглавие „Централен орган за пропаганда на панаирното дело у нас и в чужбина“ с директор-стопанин Б. Н. Иванов, дава сведения относно развитието на индустрията в България, а така също и за актуалното състояние на отделни отрасли.

От 1938 г. – когато панаирът вече е международен (изложението трае от 25.IV до 8.V) датира и един пътеводител, който също се се съхранява в  НПТМ (НСпФ 442). В него са публикувани списъци на изложителите в изложбените палати: трите училища (Търговската гимназия, Държавното промишлено училище и училище „Карнеги“); сградата на дружество „Тракийски юнак“; Дома на изкуствата и печата, а така също и вече изградените специално за панаира палати: „Цар Освободител“, „Васил Левски“ и „Христо Ботев“. Освен българската индустрия, на панаира са представени и фирми от Германия, Швейцария, Чехословакия, Югославия, Гърция, САЩ, Англия, Италия, Унгария, Швеция и Дания. В пътеводителя са публикувани и голямо количество реклами на български фирми от различни сфери.

Най-силната за панаира е 1940 година. Тогава в периода от 29.IV. до 12.V. се провежда VIII Мострен панаир. В музейния фонд на НПТМ се съхранява упътване за посетителите на панаира (№ ОФ 6971)  В него е публикувана е обща информация за тематиката на всяка една от палатите, които вече са 12 на брой, както следва: палатите „Ив. Вазов“, „Хр. Ботев“, „В. Левски“ и „В. Априлов“ (отредени на чуждестранните изложители), също и Търговската гимназия, Промишленото училище, училищата „Митрополит Максим“ и „Отец Паисий“, Немското училище, Домът на изкуствата и печата и сградата на „Тракийски юнак“. По-голямата част от изданието, обаче, е посветена на: вариантите за подслоняване, които Пловдив предлага; заведенията за хранене; различните културни събития по време на провеждането на панаира; градските забележителности; музеи и библиотеки; предложения за организирани екскурзии, а също и разписание на влаковете.

В този ред на мисли, е необходимо да се отбележи, че освен опосредстването на новите търговско-икономически връзки, промишлените панаири се оказват важни и за други сектори, развиващи се косвено по същото време. Като всяка масова проява, изложенията генерират посещаемост на градовете, в които се организират. Това се оказва чудесна възможност за развитието на сферата на услугите – транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, а така също и на културата, защото се предлагат разнообразни театрални постановки, кинопрожекции и др. Всичко това е безспорен показател за напредъка на българския икономически живот през разглеждания период, а също и за развитието на бизнеса, който успява своевременно да отговори на нарастващото търсене на съответните услуги.

Има още един особено ценен обект от фондовете на НПТМ, свързан с историята на Пловдивския панаир, на който е добре да се обърне внимание (библиотечен фонд, № 4492). Това е каталог на официалния германски отдел на българо-германската земеделска изложба на Мострения панаир от 1942 г., провеждан в периода 6-9.VI. Уредник на изложбата е Съветът за насърчаване на германското стопанство – Берлин, а изпълнител – Министърът на прехраната и земеделието – Берлин. Изданието обсъжда основно търговските взаимоотношения между двете близки в периода страни и взаимната облага на 2-те държави при осъществяване на търговски взаимоотношения в търговията със земеделски стоки. Впечатление прави рисунката на корицата, представяща двама мъже – алегорични фигури на Германия и България, които извършват размяна на стоки. Германия, представена като страна с развита индустрия, предоставя на България земеделска техника (трактор), а България, от своя страна, ѝ предоставя готова земеделска продукция. На страниците на изданието не фигурира информация за графичното оформление, но върху въпросното изображение са изписани инициалите “SB”.

Преди времето на масовите комуникации и в ситуация на свободен пазар, какъвто се развива в България до преврата от 1944 г., мострените панаири са изключително важна част от стопанския живот на страната. Информират заинтересованите клиенти за новите артикули, които са физически представени на щандовете, дават сведения за нововъведенията в технологиите и производствения процес. По този начин създават важни нови търговски взаимоотношения не само измежду фирми от различни български градове, но и с чуждестранни такива, опериращи на международния пазар. Представените тук материали, свързани с различните провеждали се в България промишлени изложения и панаири, са ценно свидетелство за така важното за България в края на XIX и началото на XX век създаване на нови търговски контакти, целящи подпомагане на местните индустрии.


[1] Козаров, Георги. Добри Желязков фабрикаджията (Родоначалник на българската текстилна индустрия). В: Стопанските великани на българското възраждане и други съчинения, изд. „Импакт сървис“ ООД, София 2017 г., стр. 150

[2] сп. Нашето първо изложение. Пловдив 1892, Бр. 35, стр. 2

[3] пак там, Бр. 40, стр. 10 и 11

[4] пак там, Бр. 43, стр. 2

[5] пак там, Бр. 35, стр. 3

[6] пак там, Бр. 50, стр 12

[7] пак там, Брой 37, стр. 5

[8] придворен печатар-резач

[9] Тодоров, Димо. Търговско-промишлените изложби. В: каталог „Промишлена изложба 1933. Варна“, печатница „Кънчо Николов“, 1933, стр. 3 и 4

[10] Сакъзов, Борис. Значението на промишлената изложба в гр. Варна. В: каталог „Промишлена изложба 1933. Варна“, печатница „Кънчо Николов“, 1933, стр. 21

[11] „Стара Варна: Първата промишлена изложба във Варна през 1932 г. носи сделки за 900 хил.лв.“, публикуван в Moreto.net, достъпен на адрес http://www.moreto.net/novini.php?n=413925&c=18 (проверено на 04.III.2020 г.)

[12] Козаров, Георги. Един крупен деец на българското възраждане. Търновският кожухарин хаджи Славчо. В: Стопанските великани на българското възраждане и други съчинения, изд. „Импакт сървис“ ООД, София 2017 г., стр. 228

[13] Макаринов, Васил. Модерните палати на мострения панаир в Пловдив, достъпно на адрес http://mediacafe.bg/novini/istoriq/Modernite-palati-na-Mostrenija-panair-v-Plovdiv-8463 (проверено на 04.III.2020 г.)

[14] Николаева, Анелия и Лаврен Петров (съставители) – „Цанко Лавренов 1896-1978“, изд. Фондация „Цанко Лавренов“; книгоиздателска къща „Труд“, 2018 г., стр. 145

[15] Николаева, Анелия и Лаврен Петров (съставители) – „Цанко Лавренов 1896-1978“, изд. Фондация „Цанко Лавренов“; книгоиздателска къща „Труд“, 2018 г., стр. 146

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Created by webdesign-123.com

bg_BGBulgarian