ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА МАЛКИЯ НИКОЛА

Техно: Поли, я виж – какви са тези картини?

Поли: Това е изложба на известния български художник Никола Танев, а картините са пейзажи от мини „Перник“ – първото въгледобивно предприятие в България. Аз бях на откриването на изложбата и затова научих много.

Техно: Разкажи ми тогава. Кой е Никола Танев? Кога е живял?

Поли: Танев е много интересна личност, може би най-колоритният български художник. Роден е през 1890г. в Свищов, Царство България. Слушай само: той е първият български гражданин, пътувал в чужбина със самолет, първият български художник, пристигнал от чужбина със собствен автомобил, който карал с над сто километра в час, което за времето си е било нещо нечувано! Скочил с парашут без да знае как става това, хвърлил се в морето от мачтата на кораб, без да знае да плува; почва да се дави, но го спасяват. Спукал се със ски от шанца, плашеща дори най-опитните скиори.

Техно: Леле!

Поли: Нали? Притежавал е и фотоапарат, с който увековечавал всичко в забележителния си живот.

Техно: Защо е решил да рисува точно такива картини?

Поли: Всъщност тези картини са доста различни от обичайните за него, но трябва да отбележим, че любовта му към техниката се проявява още в ранното му детство.

Техно: Така ли? Разкажи ми повече! Какво дете е бил?

Поли: Ами, както можеш да предположиш, малкият Никола е бил доста палаво дете. Например, знае се, че е плавал сам със собствен сал в мътните води на реката. Също така често е разглобявал и разнасял части от локомотива, който се пазел в двора на Захарната фабрика в София.

Техно: Ха-ха! Пакостник.

Поли: Чакай да чуеш това: веднъж майка му щяла да припадне, когато го забелязала на върха на комина на една фабрика! Изкачил се заедно с коминочистача…

Техно: Ужас! Ама това е много опасно!

Поли: Така е. Като малък често е постъпвал безразсъдно и се е излагал на риск.

Техно: Какво става после?

Поли: После за малко да замине за Санкт Петербург в Русия да учи в руската императорска морска школа, защото искал да става моряк. Отговорът, че е приет обаче закъснява и той попада в група, организирана от френска благодетелка, която събира български деца, за да ги отведе във Франция. Така Никола се озовава в Париж, заедно със своя по-малък брат.

Там той освен, че започва да учи в училище, му се налага да работи и в една печатница, където, заедно с другите деца трябвало да мие инструментите за печатане. Там прекарва няколко години, след което се връща в София. Отново у дома, Никола рисува сред своите книги и археологически ценности, намерени около некропола на стара Сердика. Но скоро разбира, че Париж му липсва много и че иска да се върне там.

Техно: И тръгва ли отново на път?

Поли: О, да. Все още малолетен, заедно с братчето си Методи, отново потегля на път. Представи си го – дребно, мургаво момче с „Клетниците“ на Виктор Юго под мишница, с блок за рисуване и цветни моливи минава през Европа, за да стигне отново до своя Париж. Но съдбата закриля малкия приключенец. На австрийския параход по Дунав се запознава с капитана и неговата съпруга. Двамата са възхитени от това общително, смело и талантливо дете, което свободно говори френски. Повече от месец братчетата остават с капитанската двойка в дома им във Виена, но нито любовта, нито подаръците и грижата, които получават, могат да ги спрат от желанието им да продължат към Париж.

Техно: И стигат ли до Париж?

Поли: Да, заживява там, а след време, вече придобил опит, Никола кандидатства в Академията за приложни изкуства, където е приет. С финансовата подкрепа на своето покровителско семейство Реноар той вече придобива самостоятелна квартира и ателие в Париж.

Техно: Сигурно са му се случили много интересни неща в Париж.

Поли: Със сигурност. Представи си, там дори се среща със световноизвестни художници като Моне и Реноар.

Техно: Във Франция ли остава завинаги?

Поли: Не. В края на 1911 г. Никола Танев напуска Франция и се завръща триумфиращ в родината си България, където смайва всички не само с таланта си, но и с външността и поведението си. Скоро, 23-годишен, се жени за една млада учителка – Миша, с която живеят безгрижно, пътуват много и посещават най-големите европейски театри и концертни зали.

Семейството пътува много не само в чужбина, но и в България. Любимо място на художника е град Калофер. Това място става централно в неговото творчество – Танев обожава да рисува карловските дворове с нацъфтели мушката, пазарите, чаршията, калдаръмените улички…

Жизнен, лъчезарен, енергичен, любопитството му е огромно – във всяко едно старинно градче или село той е там, за да види, да заснеме, да нарисува.

Пътува с кон, с магаре, с велосипед и автомобил, с военни камиони, с влакове и самолети, с лодки и параходи… Няма транспортно средство, което той да не е използвал. Няма и друг български художник, пътувал колкото Никола Танев, още повече – превърнал пътуването в начин на живот.

Техно: Много интересен живот е имал този художник.

Поли: Е, както разбираш, сюжетът на мините е много различен по настроение от типичното за Танев творчество, но по една или друга причина, в края на живота си Танев обръща внимание на работниците, на трудещите се българи и увековечава техния труд. Може би си спомня детството си и своята любов към фабриките и техниката.

Техно: Благодаря ти за този разказ, Поли.

Поли: Другият път мога да ти разкажа за колекцията миньорски лампи, които имаме тук в НПТМ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Created by webdesign-123.com

bg_BGBulgarian