ПОЛИ, ТЕХНО И АРОМАТ НА РОЗИ

Поли и Техно се разхождат из дворчето на музея. А то е пълно с най-прекрасни рози, от които се носи страхотен аромат.

Поли: Как хубаво ухае, нали Техно?

Техно: Мммм… да, но този мирис ми напомня нещо… Какво, какво беше… А, да, сетих се! Нали ти имаш едно парфюмче, което си слагаш, когато се срещаме с децата в музея. На това ли ми мирише?

Поли: Да, Техно, точно на това. Ароматът ти е познат, защото в моя парфюм има капка розово масло.

Техно: А как се е озовала тази капка там? Ще ми разкажеш ли?

Поли: С удоволствие. Знаеш, че розовото масло е един от символите на България. То е незаменима основна съставка в световната парфюмерия и козметика.

Техно: Това го знам. А от какво и как се прави розовото масло?

Поли: Прави се от маслодайни рози. В света се отглеждат 4 вида такива рози: Rosa Damascena, Rosa Centifolia, Rosa Gallica и Rosa Alba. Отглежданата в България роза е от потомството на Роза Дамасцена и маслото, което се произвежда от нея е признато за най-висококачествено в световен мащаб.

Роза Дамасцена

Техно: А откъде идва името Дамасцена?

Поли: Идва от град Дамаск в Сирия. Именно от там розата е била пренесена в Европа преди много векове.

Техно: А къде в България расте това цвете?

Поли: Расте в централната част на страната, в долината около градовете Карлово и Казанлък – така наречената „Розова долина“.

Поли: А знаеш ли защо розовото масло се нарича „течното злато на България“?

Техно: Предполагам защото е много ценно.

Поли: И си прав. Нарича се така заради цената му, която е близка до тази на златото. Маслото има много ценни качества и освен това, се добива много трудно. Знаеш ли колко цвята са необходими за да се получи един единствен грам розово масло?

Техно: Ммм не знам. Колко?

Поли: Около 3000!

Техно: Толкова много?? Ето защо е толкова ценно.

Поли: Сега ще ти разкажа и какъв е начинът за добиване на розово масло. Процесът се нарича „парна дестилация“. Но нека започна от начало. Розоберът се провежда през месеците май и юни. Розите се берат ръчно, рано сутрин, преди изгрев слънце, преди слънцето да отнеме от полезните им качества, и се събират в ето такива кошници:

Поли: След това листенцата се носят в розоварни и се изсипват в едни специални медни съдове, наречени гюлпани. Вътре се налива и вода, а под съда се запалва огън. От гюлпаната излиза дълъг чучур, насочен към голям дървен казан.

Поли: На снимката не е показано, но от чучура на гюлпаната излиза маркуч, който минава през казана и излиза от него. Вътре в казана пък се налива студена вода. Когато листенцата в гюлпаната се загреят, вътре се получава пара. Тя излиза през чучура и когато преминава през маркуча, потопен в студената вода, от разликата в температурите парата се втечнява и капчица по капчица изтича от долния край на маркуча в друг, по-малък съд. Процесът се нарича „кондензация“. В експозицията на нашия музей са представени различни експонати, илюстриращи технологията за добиване на розово масло.

Техно: И какво ставало после с готовото розово масло?

Поли: Готовият продукт се е наливал в ето такива кръгли медни съдове – наречени конкуми. Понякога отвън са обшити с бял плат и националния флаг – символ на качеството на продукта. В такива опаковки продуктът се е съхранявал и изнасял в чужбина.

Техно: А това какво са?

Поли: Това са малки дървени опаковки за розово масло, наречени мускалчета. Вътре в тях има стъклени шишенца с ценната течност.

Техно: Виждал съм такива, но не знаех какво представляват.

Поли: И така, Техно, помни, че българското розово масло е изключително скъпо, търсено и трудно добиваемо. Съдържа над 300 безценни вещества, които оказват чудодейно влияние на човешкия организъм и го превръщат в незаменим елексир в козметиката, фармацията и дори хранителната индустрия по света, защото цветовете на този сорт рози могат да се ядат.

Техно: Ами тези красиви шишенца?

Поли: Това са шишенца за парфюми на първата българска парфюмерийна фабрика. Създадена е в Пловдив от казанлъшкия търговец на розово масло Антон Папазов през 1892 г. и носи неговото име. Неговите предци успяват да вложат качествата на българската роза в успешна търговия още през 1820-те.

Техно: Еха, това звучи много отдавна!

Поли: Така е. Били са много предприемчиви българи. Знаеш ли, че за своите парфюми Антон Папазов получава много престижни световни награди. Например златен и сребърен медал от САЩ през 1904 г., златен медал от Лондон през 1905 г., бронзов медал от изложение в Белгия през 1894 г., както и още един бронзов медал от известното световното изложение в Париж през 1900 г., в чест на което е построена Айфеловата кула.

Техно: Страхотно! Не знаех!

Поли: А за финал ще ти кажа нещо супер любопитно, което скоро разбрах. Чувал ли си за кралица Виктория?

Техно: Кралицата на Великобритания, която наричат на шега „бабата на Европа“, защото повечето европейски крале са нейни потомци?

Поли: Да, същата. Кралица Виктория е имала любим парфюм, който е ползвала до края на живота си. Ароматът от бергамот и българска роза е бил направен специално за нея от известната английска фирма за парфюми и козметика „Крийд“, и тя толкова го харесала, че сама дала името му:Fleurs de Bulgarie“ („Цветя от България“).

Парфюмът става толкова популярен, че съществува и до днес:

Техно: Еха, каква чест! Поли, всеки път успяваш да ме изненадаш с любопитни факти!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Created by webdesign-123.com

bg_BGBulgarian