Първите германиеви кристали и един потомък на „Българи от старо време”

Светлана Горанова-Маркова, уредник в НПТМ

В Националния политехнически музей (НПТМ) в самостоятелна витрина е експонирана стъклена банка, в която е поставена малка стъклена ампула с няколко кристалчета германий, придружени от дарствен надпис. Това са едни от първите експериментално получени кристали на химичния елемент германий. (снимка 1)

Снимка 1
Стъклената банка с ампулата с първите експериментално получени кристали на химичния елемент германий и дарствения надпис.

Експонатът има голяма стойност. От една страна поради историята, свързана с откриването на химичния елемент, а от друга – поради връзката му с името на българския инженер Стойчо Каравелов.

Кой е Стойчо Каравелов?

Стойчо Драгоев Каравелов е първият български инженер-металург. Основоположник е на българското минно дело. Роден е на 1-ви август 1865 г. в Копривщица, в същата къща, в която днес се намира музеят на Любен Каравелов. Произхожда от възрожденския род на Каравелови и е първи братовчед на Любен и Петко Каравелови. Каравеловият род е един от големите и известни родове на Копривщица. Род, умножил се и доживял до днес.

Снимка 2
инж. Стойчо Каравелов

Всеки българин познава веселата и романтична история на Павлин и Лила от повестта на Любен Каравелов „Българи от старо време“. Героите на тази повест са действително съществуващи личности, близки роднини и съграждани на Любен Каравелов. Прототип на образа на Павлин е неговият най-млад чичо Драгоя, бащата на инж. Стойчо Каравелов. Драгоя Либенов Каравелов е роден през 1820 г. и е най-малкият син на дядо Либен. А Лила всъщност е Параскева Иванова Спасова, племенница на Найден Геров. Драгоя и Параскева се женят през 1842 г. и имат девет деца: Личо, Лала, Лила, Стойка, Мария, Геро, Ана, Иван, Стойчо. Най-малкият – Стойчо, е кръстен на бащата на Любен и Петко Каравелови.[1]

Малкият Стойчо тръгва на училище на 9 години в родния си град. След това учи II клас в Белоградчик и III клас в Цариброд. Останал кръгъл сирак, Стойчо заминава да учи до VII клас в реалната гимназия в Лом и през 1885 г. завършва с отличие. Печели стипендия от Министерството на народната просвета за Саксонската минна академия във Фрайберг, Германия и същата година заминава да учи специалност „Металургия”.[2]

По време на следването си във Фрайберг той е асистент на проф. Клеменс Винклер, който е откривателят на елемента „германий“. "Не е ясно как, с какво и дали Стойчо Каравелов е помогнал на Винклер за откриването на германия, но очевидно по някакъв начин е бил свързан с научната дейност на професора. Със сигурност може да се твърди само, че между този наш съотечественик и немския учен е съществувало нещо повече от обикновено познанство или приятелство, защото през 1890 г. проф. Клеменс Винклер подарява на Стойчо Каравелов едни от първите кристалчета германий. А като се има предвид в резултат на какъв огромен труд при тогавашните условия е получен този екстракт, кристалчетата наистина са били безценни!”[3]

Как се появяват първите германиеви кристали?

През 1886 г. немският химик проф. Клеменс Винклер (29.12.1838 г. – 8.10.1904 г.) от Фрайбергската минна академия получава за анализ новооткрития минерал „аргиродит“. Прецизният анализ показва, че почти 7% от теглото му се пада на неизвестен до тогава елемент. След като прави редица изследвания и изучава свойствата му, на 6-ти февруари същата година Винклер разбира, че е открил екасилиция (бъдещия германий). Това е елементът с пореден номер 32 от Периодичната система на елементите на Дмитрий Менделеев, чието място било оставено празно. Подреждайки известните до тогава 62 химични елемента в Периодичната система, Менделеев оставя няколко празни места и теоретично обосновава/предвижда съществуването на екасилиция Es (под силиция), подчертавайки с това близостта на елемента до силиция. Това, което в последствие бива наречено германий е липсващият елемент № 32 от таблицата на Менделеев. 

Снимка 3
Периодичната система на елементите на Д. Менделеев с празните места
(през 2019 г. се навършват 100 години от създаването й)

Откриването на германия било едно от най-убедителните доказателства за правилността на периодичния закон на Менделеев. Относно името на новооткрития елемент, двамата учени Винклер и Менделеев са водили дълга кореспонденция. Първоначално Винклер искал да го нарече „нептуний“ - в чест на планетата Нептун, която също е предсказана преди да е открита. После предложил „ангуларий“, т.е. ъгловат, предизвикващ спорове (откритието е придизвикало доста спорове). Накрая обаче решават да го нарекат на държавата Германия, в чест на родината на Винклер.[4]

Химичният елемент германий

Германият (Germanium) е от главна подгрупа на IV група на Периодичната система, с атомен номер 32, атомна маса 72, 60. Той е със символ Ge. Чистият германий е стоманеносив, твърд, крехък метал. Германият е полупроводник с кубична кристална структура. Дълго време не е имал практическо приложение. След редица изследвания обаче се установяват неговите уникални полупроводникови свойства. През 1948 г. той е използван като пръв полупроводников материал при създаването на точковите транзистори, по подобие на силиция, който се прилага в областта на компютърните чипове. Бързото развитие на полупроводниковата техника е съществено свързано с използването на германия, неговите съединения и сплави.[5]

Още малко от историята на инж. Стойчо Каравелов 

През 1890 г. той се завръща в България и постъпва като минен инженер в Минното отделение към Министерство на финансите. През 1893 г. отделението е прехвърлено към новосъздаденото Министерството на търговията и земеделието. През следващите години С. Каравелов заема различни длъжности: инженер-химик по мините, завеждащ лабораторията химик, завеждащ лабораторията инженер-химик, инженер-металург, директор на мините, началник на отделението за мините.

Като изключителен експерт, той е и главен автор на Основния закон за мините в България. С този закон се регулират отношенията между предприятията и държавата. Запазва се правото й сама да експлоатира основните минерални богатства (преди всичко на Пернишкия и Бобовдолския въглищен басейн). Като личност с широки интереси, Каравелов участва и в създаването на   първата балнеоложка организация за използване на минералните води в България.[6]

През месец април 1894 г. инж. Каравелов става член на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД). Избран е и в редакционната колегия на Списание БИАД. По време на своето дългогодишно сътрудничество в изданията на БИАД се отпечатват над 80 негови (предимно кратки) информации за състоянието на минното производство в света и у нас, за производството на скъпоценните метали в света, а също и различни статистически данни.[7]

Инженерът е автор на статиите: „Нещо по металите и техните смешения ” публикувана в сп. „Искра”,  год. I, кн. 12, 1889 г.; „Желязото” - публикувана в сп. „Искра”,  год. II, кн. 2, 1889 г.; „По позволителните за дирение мини” - публикувана в „Списание на българското инженерно архитектурно дружество”,  год. III, кн. 8,9 и 10 1898 г.; „Общ кратък преглед на минното дело в България” – в списание „Народно стопанство”, год. I, кн. 1, 1904 г.[8] . Инж. Каравелов е автори и на „Рецензия на учебника по минералогия от М. Т. Бракалов” - публикувана в сп. „Мисъл”,  год. I, кн. 1, 1892 г.

Към трудовете на инженера се включват и преводите от немски на български език на двете книги: „Ръководство по определянето на минералите с помощта на духалката” от проф. д-р C. W. C. Fuchs (превод 1892 г.) и „Таблици за определение минералите по външните знакове” (превод 1899 г.) от проф. д-р А. Вайсбах. Превел е на немски език българския Закон за мините от 14-ти април 1910 г., като преводът е обнародван в третата книжка на списанието „Leitschrift für Bergrecht” от 1911 г., издавано от Министерството на търговията и индустрията в Берлин.

Инж. Стойчо Каравелов многократно е упълномощаван да представлява България в чужбина. През 1894 г. за четири месеца и половина е изпратен от Министерството на финансите като делегат по контролиране сеченето на златни и сребърни монети при унгарския държавен монетен двор в Кремница. През 1906 г. за пет месеца и половина е командирован от Министерството на финансите като делегат по контролиране сеченето на никелови монети при австрийския и унгарския държавни монетни дворове във Виена и Кремница. През 1907 г. е изпратен да получи устройството и службата на бюрата по контролирането на златните и сребърните предмети в Австрия, Швейцария, Германия и Франция. През 1909 г. е командирован в Берлин и Виена, за да поръча оригиналните щемпели за новите сребърни монети. Като делегат на българското правителство през 1910 г., инж. Каравелов участва в Международния конгрес на мините и металугията в Дюселдорф, Германия. През следващата година още много пъти е изпращан от Министерството на финансите до Виена за подготовка на щемпелите за новите златни и сребърни монети и до Кремница за тяхното насичане.[9]

Снимка 4
През 1989 г. Любен Каравелов, синът на инж. Стойчо Каравелов, дарява на НПТМ „Служебен списък на Стойчо Каравелов, инженер-металург в отделението за мините, Дирекция за търговия, индустрия, занаяти и мини към Министерство на търговията и земеделието”, заведен с инв. номер ОФ 06088.

Награди и отличия

За своята дейност инж. Каравелов е бил награден с:

  • Орден „Свети Александър“ V – та степен на 14.02.1892 г.
  • Орден за гражданска заслуга IV – та степен на 18.05.1898 г.
  • Орден „Свети Александър“ IV – та степен на 18.05.1905 г.
  • Орден за гражданска заслуга III – та степен на 31.12.1914 г.[10]

През 1915 г. обаче той подава оставка по здравословни причини. На 8-ми октомври 1916 г. почива в София, само на 51 години от рак на белите дробове. (На същата дата, но 12 години по-рано, е починал професор Клеменс Винклер.[11])

Пътят на ампулата с германий до НПТМ

През 1898 г. инж. Каравелов решава да подари ампулата с първите кристали германий на Висшето училище, вероятно на Химическия институт на Физико-математическия факултет. Ампулата е поставена в стъклена банка (заедно със собственоръчно написан дарствен надпис на инж. Стойчо Каравелов) и цяло столетие се съхранява от бележити български химици. Проф. Никола Добрев, (ръководител на катедрата „Неорганична и аналитична химия” в периода 1889-1909 г.) я предава на проф. Захари Караогланов (ръководител на същата катедра в периода 1909-1922 г.). През 1922 г. катедрата се дели на две: „Неорганична химия” и „Аналитична химия”. Ампулата се предава за съхранение на ръководителя на катедра „Неорганична химия” проф. Димитър Баларев, който, следвайки традицията, я предава на най-добрия си ученик проф. Никола Коларов. От 1958 г. проф. Коларов я съхранява в катедрата по „Неорганична химия” на Държавната политехника, а по-късно на Висшия химикотехнологичен институт. При своето пенсиониране я поверява на своя приемник проф. Иван Младенов. През месец юли 1993 г. проф. Никола Коларов и проф. Иван Младенов взимат решение да я предадат безвъзмездно за съхранение в НПТМ.[12] Записана в инвентарната книга на музея под № ОФ 06564, ампулата с германий и дарственият надпис стават част от постоянната експозиция.

Текстът на дарствения надпис гласи:

 „Германий

Получен в 1886 год. от проф.

Cl. Winkler във Freiberg.

Подарен в 1890 год. на г-н

Стойчо Каравелов от

г. Винклера.

Подарен на Висшето

училище от г. Ст. Каравелова

1898 – 31/I[13]

В заключение може да се отбележи, че историята на ампулата с първите германиеви кристали, преплетена с биографията на инж. Стойчо Каравелов, предизвиква изключителен интерес у посетителите на НПТМ. Съчетаването на историческите данни с любопитната информация за събитията и хората, които са били съпричастни към историята на даден експонат, спомагат за получаването на по-задълбочени познания у публиката. Това е модерният подход при комуникирането на музеите. Преплитането на исторически факти и събития с житейските истории на съществуващи хора и/или литературни герои прави преживяването още по-запомнящо се, оживява музейния разказ и превръща спомените в трайни и емоционални.  

Използвана литература:

  1. Авторски колектив, Кратка химическа енциклопедия том I, С., 1981 г.
  2. Вълчев, А., Кой е Стойчо Каравелов?, сп. „Млад конструктор” 2/ 87 г.
  3. Дашовска, Л., Стъклена ампула с първия германий, в-к. „Музей”, бр. 1-2/01-02.2000 г.
  4. Димитров, Д., За необикновената история на едно откритие и едно дарение и за своите първи стъпки в науката и техниката разказва проф. Никола Коларов, сп. „Млад конструктор” 7/ 86 г.
  5. Каравелов, Л., Копривщенските Каравелови и Любен Каравелов през обектива на генеалога, Сборник по случай 150-годишнина на Любен Каравелов,  БАН, С., 1990 г.
  6. Крицман, В. Енциклопедичен речник на младия химик, С., 1988 г.
  7. Цонев, М. Дейци на Българското инженерно –архитектурно дружество 1893-1949 г., София, 2001 г.
  8. НПТМ - инв. № 155, Папка с документи - Научен архив
  9. НПТМ - ОФ 06088, Служебен списък на Стойчо Каравелов, 1907 г., инженер-металург в отделението за мините, Дирекция за търговия, индустрия, занаяти и мини към Министерство на търговията и земеделието
  10. При подготовката на настоящия материал помощ с ценна информация бе оказана на автора от г-жа Мария Караниколова - уредник в къща-музей „Любен Каравелов”

[1]Каравелов, Л., Копривщенските Каравелови и Любен Каравелов през обектива на генеалога, Сборник по случай 150-годишнина на Любен Каравелов,  БАН, С., 1990

[2] ОФ 06088, Служебен списък на инж. Стойчо Каравелов, 1907 г.

[3]Димитров, Д., За необикновената история на едно откритие и едно дарение и за своите първи стъпки в науката и техниката разказва проф. Никола Коларов, сп. „Млад конструктор” 7/ 86 г.

[4]Дашовска, Л., Стъклена ампула с първия германий, в-к. „Музей”, бр. 1-2/01-02.2000 г.

[5]Димитров, Д., За необикновената история на едно откритие и едно дарение и за своите първи стъпки в науката и техниката разказва проф. Никола Коларов, сп. „Млад конструктор” 7/ 86 г.

[6]Вълчев, А., Кой е Стойчо Каравелов?, сп. „Млад конструктор” 2/ 87 г.

[7] Цонев, М. Дейци на Българското инженерно –архитектурно дружество 1893-1949, София, 2001, стр. 92

[8] ОФ 06088, Служебен списък на инж. Стойчо Каравелов, 1907 г.

[9] ОФ 06088, Служебен списък на инж. Стойчо Каравелов, 1907 г.

[10] Пак там

[11]Вълчев, А., Кой е Стойчо Каравелов?, сп. „Млад конструктор” 2/ 87 г.

[12]Димитров, Д., За необикновената история на едно откритие и едно дарение и за своите първи стъпки в науката и техниката разказва проф. Никола Коларов, сп. „Млад конструктор” 7/ 86 г.

[13]Пак там

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Created by webdesign-123.com

bg_BGBulgarian