Музикалният механизъм Mignon от експозицията на Националния политехнически музей

Васил Макаринов, уредник

Националният политехнически музей съхранява в своя фонд немалко артефакти, свързани с музиката и в частност – със звука и техническите аспекти на възпроизвеждането му. Не без основание темата за звуковъзпроизвеждането се приема като сериозна част от историята на техниката. Свързана също и с часовникарството по ред причини, тя намира и своето много важно място в експозицията на музея – представена е както с музикални кутии, които само възпроизвеждат предварително кодирана на носител мелодия, а така също и със същински музикални инструменти като пиана и хармониум.

В експозицията са представени звуковъзпроизвеждащи механизми (музикални кутии) от различен тип. Преобладават тези с изработени от метал цилиндри (включително и с възможност за възпроизвеждане на няколко мелодии при преместване на цилиндъра, а някои дори и комбинирани с камбанки) и такива с метални дискове (музикалният механизъм “Polyphon”). Представен е и голям дървен цилиндър – част от латерна – и ювелирен джобен часовник с възможност за възпроизвеждане на мелодия. При повечето от тях звукът се възпроизвежда от малки пъпчици (върху цилиндъра или върху диска, според вида на носителя), които директно или индиректно – посредством междинна механична част – задействат звучащи в различни тонове пластинки на гребен.

Един от експонатите, обаче, заслужава специално внимание – това е произведеният между 1906 г. и 1909 г. от компанията на Бруно Гайслер (Bruno Geißler) в Лайпциг, Германия, музикален механизъм “Mignon”. Той представлява голяма фабрично боядисана в черно кутия с дължина 47 cm, ширина 32 cm и височина 31 cm. Изработена е от масивно дърво, като в горната ѝ част има капак. Лицевата ѝ страна е с 2 отвора за манивели. Ъглите на всяка страна са декорирани с орнаменти, а в средата с декоративен шрифт е изписано “Mignon” и „D.RPatent No. 48881 Brevet“ (фиг. 1). На 2-те ѝ странични части има по малки отвори с дървени капачета на панти, отварящи се навън.

За разлика от останалите представени в експозицията музикални механизми, според начина си на звукоизвличане, механизмът “Mignon” спада към групата на аерофоните – това са клас музикални инструменти, при които звукът се получава от трептенето на въздушния стълб. Към тази група се причисляват почти всички видове духови музикални инструменти (тук терминът „духови“ се отнася към инструмента от гледна точка на изпълнителя, а не от отношение на акустическите качества) като флейтата и тромпетът, а така също и тръбните органи, хармониумите и др. Разбира се, тук става дума за музикален механизъм, а не инструмент, който възпроизвежда предварително записана музика, но пак подлежи на такава класификация, тъй възпроизвеждането на музикалният текст (в скучая – механично) е подвластно на същите физични закони.  Аерофоните, от своя страна,  се делят на тромпетни, флейтови и езичкови.

Звукоизвличането при музикалния механизъм “Mignon” се осъществява посредством вибриращи пластинки (езичета) с различна дължина (затова спада към езичковите аерофони), според височината на тона – принцип, приближаващ го до хармониумите. Тези езичета са разположени симетрично в 2 блока от двете страни на кутията под капачета на панти. И двата блока съдържат  по 11 бр. вибриращи пластинки, т.е. този музикален механизъм имам възможност за възпроизвеждане на музикален запис с тонов обем от 22 тона или точно 3 октави.

Въздушното налягане, необходимо за произвеждането на звук, се генерира посредством няколко сравнително големи меха, разделени в 2 групи (фиг. 2: 1 и 2). Разположени са в долната част на кутията и заемат половината неин обем. Задвижват се от манивела в дясната страна на кутията (фиг. 2: 3). Освен меховете, при завъртане на манивелата се задвижва и цилиндърът с ролката с навитата хартиена лента с перфорации – звуковият носител. Наличието на 2 групи с мехове се обяснява с необходимостта за постигане на еднакво и постоянно налягане във въздушната кутия преди достигането на въздуха до езичетата по време на възпроизвеждането на музикалният запис – докато едната група от мехове се разтварят и изпълват с въздух, другите (вече изпълнен) подават въздух към системата. При аерофоните с механично подаване на въздушно налягане често може да създава проблеми проблемно заради различния брой паралелно звучащи тонове. При хармониумите и органите този проблем е решен с магазинен мех, който още по-прецизно контролира подаването на въздух, дори и в случаите, когато въздушното налягане се генерира от електромотор и е сравнително постоянно.

Трактурата (връзката между ролката и същинската звукопроизвеждаща част) е пневматична – използва полученото от меховете въздушно налягане, за да активира езичето със съответния тон. За да разберем как се подава импулс и свири, трябва да разгледаме първоначално какво представлява лентата. Тя е изработена от хартия и е навита на руло (фиг. 3). По цялата ѝ дължина имам различни по размер отвори, организирани в 22 колони, като всяка колона отговаря за определен тон (колкото е и тоновият обем на механизма). Тъй като тук става дума за аерофон, които клас музикални инструменти, за разлика от кордофоните, имат контролирана дължина на всеки един произвеждан тон, е съвсем очаквано тази специфика на инструмента да бъде използвана и да има възможност за тонове с различна продължителност на звученето. Това определя и различните по дължина отвори на хартиената лента, които прецизно определят и продължителността на всеки един тон.

Носителят на записа тук ехартиена лента, която преминава през устройство – четец (фиг. 2: 4 , фиг. 4), който по пневматичен път „реагира“ на отворите на хартиената лента. При завъртане на манивелата, освен че се задействат меховете, задвижва се, паралелно с това, и лентата (фиг. 2: 5). В същото време и пневматичната трактура също повишава налягането си, тъй като е директно свързана с въздушната камера, от която вибриращите платки се снабдяват с въздух. Четецът е снабден с малки дупки, които хартиената ролка запушва, ако няма отвор. Това са 22-та краища на каналите на пневматичната трактура. Всички те са свързани с по един малък мех (фиг. 2: 6). Когато при завъртане на манивелата системата се задейства, тези мехове се изпълват с въздух и се отварят. Докато горният отвор на тръбичката върху четеца е запушен от хартиената лента, съответният малък мех е в отворено положение заради повишеното му налягане. В момента, в който над горния отвор попадне прорез от хартията, въздухът от малкото мехче се освобождава и то се затваря. Затвореното положение на мехчето отваря клапа и активира притокът на въздух към съответното вибриращо езиче (фиг. 2: 7) и тонът просвирва, като в същото време системата продължава да пропуска въздух през тръбичката. Малкото мехче не се изпълва с въздух и не се отваря докато притокът на въздух не бива ограничен от хартиената лента. Когато отворът премине през четеца и ограничи пропускането на въздушната струя, малкото мехче отново се изпълва с въздух и се отваря, при което се спира притокът на въздушната струя към съответната езичето и тонът престава да звучи.

Лявата страна на челната страна на кутията е снабдена втори отвор за манивела (фиг. 2: 8). Тя служи за пренавиване на хартиената лента обратно върху цилиндъра, който след това може да бъде лесно демонтиран и подменен с друг.

            Създаден цели 3 десетилетия след първия фонограф и около 2 – след грамофона – музикалният механизъм “Mignon” е късен представител на важна тема от историята на техниката – звуковъзпроизвеждането. Експонатът пробужда по-специален интерес както с начина си на звукоизвличане – посредством пневматика, така и с носителя, върху който е кодиран музикалният запис – хартиена ролка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Created by webdesign-123.com

bg_BGBulgarian