ИМАТЕ ПОЩА!

Поли и Техно разглеждат временната изложба в НПТМ – „От зората на мобилните телефони“. Нека чуем какво си приказват двамата.

Техно: Поли, беше ми много любопитно да разгледам изложбата и да науча по какви телефони са си приказвали нашите родители. Но се чудя какво е било преди да има мобилни телефони? Хората също са имали нужда от общуване от разстояние, но как са го правели?

Поли: Вярно е, още от древността хората са търсели начини за предаване на информация от разстояние. Много време е минало преди да се изобретят машинките, които познаваш днес. Използвали са най-различни методи: горящи факли, дим, флагчета, свирки, камбани

Техно: Моля те, разкажи ми за някои от тях! Много ми е любопитно!

Поли: Димните сигнали са една от най-старите форми на визуална комуникация. Използвани са за предаване на новини, сигнализиране за опасност или за свикване на хора в определено място. При строежа на Великата китайска стена с димни сигнали са предупреждавали за настъпващи вражески армии.

Коренните жители на Америка – индианците, също използвали този вид комуникация и всяко племе имало собствена система.

Понякога все още се използват димни сигнали - например при корабокрушение. Скоро четох пък за едни хора, които попаднали на самотен остров и се спасили, благодарение на това, че изписали на плажа с помощта на палмови клони думата „Помощ“. Когато не разполагат с техника, хората стават много изобретателни, защото понякога предаването на съобщение е жизненоважно.

Техно: Много любопитно, аз пък съм чувал и нещо за пренасяне на съобщения с птици, но не си спомням точно за кои птици се отнасяше.

Поли: За гълъбната поща 🙂

Техно: За гълъбна поща ли? Искаш да кажеш, че гълъбите си изпращат писма?

Поли: Не, разбира се 🙂 Но могат да пренасят човешки писма и така да помагат на хората да си изпращат съобщения.

Най-популярна тази поща е била в Древен Египет, но се използвала още и в древните Гърция и Рим.

Техно: Добре де, ама как са знаели гълъбите къде да летят? Толкова ли са умни?

Поли: Гълъбите не могат да намерят „пощенската кутия“ на получателя. Единственото място, до където те са способни да пренесат съобщение, е до собственото им гнездо. Това се дължи на тяхната способност винаги да намират мястото, където са били отгледани. Гълъбите се отличават не само с добра памет, но също и с магнитни рецептори, разположени над човките им, които им служат като вътрешен компас.

Техно: Еха, колко интересни животни!

Поли: Така е.

Техно: А освен по гълъби, как са си изпращали писма?

Поли: Още щом създали своите писмености, хората започнали да си изпращат съобщения. Първоначално са използвали куриери, които трябвало пеша или на кон да предават новините до отдалечени места. В империята на инките е била изградена впечатляваща мрежа от пътища – над 27000км. По тях на определени места били разположени пощенски станции за бегачи вестоносци, които пренасяли съобщения пеша из цялата страна. Всеки един от тях пробягва за учудващо кратко време близо 1.5 км, след което бива заместен от следващ бегач вестоносец. За да се извърши по-бързо смяната, вестоносецът съобщава за пристигането си като надува една голяма морска раковина. Въпреки труднопроходимите и високо разположени планински пътища, вестоносците са се справяли отлично.

Поли: След изобретяването на транспорта, разбира се, пощенските услуги се улесняват. Така хората вече могли да изпращат писмата си по превозните средства. В Европа пощенската система се ражда през 17-ти век във Франция.

Техно: И какво става по-нататък? Как се усъвършенства комуникацията?

Поли: По-нататък учените откриват електричеството.

Техно: И какво, и какво?

Поли: Какво се случва след това, ще разбереш следващият път, за да се подготвя по-добре.

Техно: Добре, Поли, и аз ще чета дотогава!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Created by webdesign-123.com

bg_BGBulgarian