СРЕД ЗВЕЗДИТЕ

Техно: Поли, искаш ли днес да разгледаме витрините в НПТМ, посветени на астрономията и космическите изследвания?

Поли: Чудесна идея! Да отидем!

Техно: Много ми харесва този телескоп!

Поли: Този телескоп, или още зрителна тръба, е принадлежал на известния възрожденски учен д-р Петър Берон.

Техно: Наистина ли? Този, който е написал Рибния буквар?

Поли: Да, Техно, същият.

Техно: Еха!

Поли: Зрителната тръба на д-р Берон е произведена около 1870 г. в Мюнхен, Германия и увеличава 500 пъти! Бас държа, че си я виждал вече на картинка.

Техно: Как така, къде? Откъде си сигурна?

Поли: Ами така 🙂 Всички българи са я виждали, даже честичко я държат в ръцете си.

Техно: Съвсем се обърках. Казвай вече!

Поли: Виж тази десетолевка. Кой е този човек, нарисуван на едната ѝ страна?

Техно: Май е… точно д-р Петър Берон.

Поли: Да. А я сега погледни от другата страна.

Техно: О, да! Вярно! Същата тази зрителна тръба! На витрината виждам още един такъв уред – той на кого е принадлежал?

Поли: На д-р Марин Бъчеваров - първият преподавател по Aстрономия във Висшето училище (както първоначално се е наричал Софийският университет) и изобщо в България. А самият телескоп също е произведен в края на 19-ти век, но в Англия.

И двата уреда, показани тук, са били използвани в първата българска астрономическа обсерватория, която е построена на територията на днешната Борисова градина през 1897 г. Зрителната тръба на д-р Петър Берон е била първият наблюдателен уред в тази обсерватория и първият, използван за обучението по астрономия в България.

Техно: А това отзад какво е?

Поли: Това, което виждаш зад уредите, е въртяща се звездна карта на северното полукълбо. Тя също е произведена в Германия, в края на 19-ти век.

Техно: Ела да разгледаме и другата витрина. Какви ли са тези пакетчета?

Поли: Ще ти обясня. Знаеш, че за да изучават космоса, космонавтите прекарват много време в космическото пространство, понякога дори месеци. През това време те не могат да се хранят с обикновена храна, най-малкото защото бързо ще се развали. Затова учените са създали специална храна за космонавти, пригодена за условията в космоса – нарича се лиофилизирана.

Техно: Сложна дума!

Поли: И сложен процес. Резултатът е храна, която е изцяло дехидратирана, тоест от нея е премахната водата. Срокът ѝ на годност е от 5 до 10 години! Тук виждаме примери за изсушени по този начин плодове, сармички, спагети и дори таратор. А знаеш ли, че през 80-те години на 20-ти век България е била третата страна след САЩ и Русия (по онова време СССР) в производството на лиофилизирани храни?

Техно: Браво! А това пък бялото какво е?

Поли: Това е малка космическа оранжерия, създадена в България, която позволява на космонавтите да се хранят със свежи зеленчуци, растяща в космическа безтегловност. Системата е напълно автоматизирана.

Техно: Това е страхотно изобретение!

Поли: Така е. А като ще си говорим за български постижения, знаеш ли кой е първият български космонавт?

Техно: Да – Георги Иванов! Излетял е в космоса през 1979 г. на борда на руския космически кораб „Союз-33“.

Поли: Брей, браво на теб!

Техно: А ти знаеш ли пък кой е най-първият космонавт в света?

Поли: Знам. Руснакът Юрий Гагарин. През 1961 г. извършва пълна обиколка около Земята с руския космически кораб „Восток-1“.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Created by webdesign-123.com

en_GBEnglish