Приказки за захарта

Техно: Здравей, Поли! Помня обещанието ти и съм много нетърпелив да ми разкажеш от какво се прави захарта, от къде е дошла и как е стигнала до България.

Поли: Има защо да си любопитен, Техно. Смята се, че в Азия са извличали захар от растението захарна тръстика още от дълбока древност. Захарната тръстика е високо растение, което стига малко над човешки ръст. Прилича на метла и има много сладък сок в стеблото си. Първоначално индийците варели захарната тръстика и приготвяли от нея захарен сироп.

Техно: А кога се появява захарта на кристалчета?

Поли: Технологията за правене на кристалната захар, каквато я познаваме и днес, индийците открили чак през V век. Само че при рафинирането на захарта (обработване с цел пречистване) тя губи всичките си полезни микроелементи и от всички полезни свойства на захарната тръстика остава само чистата захароза (т.е само сладостта).

Техно: А как е стигнала захарта до нас от Индия?

Поли: Ще ти кажа. Във вид на кристалчета захарта станала много по-лесна за пренос и търговия. През следващите векове технологията навлязла и към Близкия изток, а от там и в Европа. Въпреки това дълго време захарта си остава скъпа и екзотична стока.  

Техно: Интересно. А само от захарна тръстика ли може да се прави захар?

Поли: Всъщност има и още една суровина за производство на захар и това е захарното цвекло. То започнало да се обработва чак през 18-ти век в Берлин, Германия.

Техно: А как е дошла захарта в България?

Поли: Всъщност българите са се запознали със захарта едва след Освобождението от Османско владичество, тъй като Османската империя не е произвеждала захар. А дори и след появата на захарта в България, тя е била много скъпа и недостъпна стока. Хората обаче се подслаждали по друг начин - например с гроздов мед или петмез.

Техно: Какво е петмез?

Поли: Петмезът (още наричан маджун или рачел) представлява сгъстен плодов сироп. Правел се е от захарно цвекло, захарна тръстика, грозде, диня, сини сливи, тиква…



Въпреки че захарта е била рядкост, майките пак намирали с какво сладичко да зарадват децата си. Освен петмези, сладка и мармалади, предлагали на децата печени орехови ядки, подсладени с петмез. Или пък им правели например бонбони от зрънца сварен нахут с полепнала по тях тънка коричка захар.

Постепенно се появил и занаятът шекерджийство (шекер е турската дума за захар), а майсторите шекерджии приготвяли най-разнообразни лакомства, изработени само от захар и вода. Първо са правели сироп от разтопена захар, вода и малко оцет. После са го изсипвали върху намазана с мазнина мраморна плоча и са го замесвали с ръце като захарно тесто. При месенето захарният сироп се втвърдява. Тъй като тестото е било горещо, от време на време майсторите изстудявали ръцете си върху хладната мраморна плоча. От тази смес шекерджиите правели усукани пръчки, бонбони, както и любимото лакомство на децата – захарното петле.

Техно: Как са правели тези петлета?

Поли: Използвали са калъпи, намазани с олио, или майсторите сами са оформяли петлетата с ножица. Друго любимо лакомство били захаросаните ябълки – ябълки, потопени в още горещ захарен сироп.

Техно: А как захарните изделия са стигали до магазините?

Поли: Преди да стигне до магазините, захарта започнала да се произвежда първо в захарни заводи. Тук на снимката можеш да видиш една от първите българска фабрики за захар. Тя се открива тържествено в София през 1898 г., в присъствието на княз Фердинанд. По онова време точно тази фабрика е била най-голямото промишлено предприятие в страната.

Техно: Съществува ли и днес?

Поли: За съжаление - не. Но останки от интересната сграда можеш да видиш и днес в софийския квартал, кръстен на нея, а именно – „Захарна фабрика“. През 1913-1914 г. се построяват захарни фабрики и в други градове - в Русе, Горна Оряховица, Пловдив и дори в село Камено, Бургаско. Тук, във временната изложба на НПТМ, можеш да видиш кутии от различни захарни изделия, произведени в България през изминалия век - локум, тахан, бонбони…

Техно: Еха! Колко е яко да видиш какви нещица са хапвали нашите баби и дядовци, че и техните родители…

Поли: Да, така е. Техно, аз искам да ти кажа още нещо важно. Днес захарните заводи в България са много. Във всеки хранителен магазин можеш да си купиш както захар, така и всевъзможни лакомства, произведени от нея. Но, помни, че, колкото и да е вкусна, захарта може да доведе до сериозни здравословни проблеми. Така че хапвай я по малко и не всеки ден.

Техно: Благодаря ти, Поли, отново научих и видях много интересни неща.

Ако и на вас са ви интересни разговорите на нашите малки приятели Поли и Техно, може да им пишете на адрес poliitexno@abv.bg и дори да им давате нови идеи за техните проучвания. До скоро!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Created by webdesign-123.com

en_GBEnglish