ПЕСЕНТА НА ДЪРВОТО (втора част)

Поли и Техно продължават да разглеждат временната изложба в НПТМ „Песента на дървото“ и да си приказват. При предния им разговор (ето го тук: ПЕСЕНТА НА ДЪРВОТО) Техно получи задача от Поли да се сети за едно известно стихотворение, в което се споменава гъдулката.

Техно:

— Бабо Мравке, где така?

— Тичам, Щурчо, за храна.

А ти къде със таз гъдулка?

— Днес Калинката е булка,

та съм канен на свирня.

Поли: Браво, Техно! Досетил си се за това хубаво стихотворение на Александър Божинов, което може би повечето деца са чували, но дали знаят какво е това нещо, наречено гъдулка, на което се готви да свири Щурчо по случай сватбата на Калинката?

Техно: Не знам, но би било много хубаво да посетят изложбата и да видят на живо и гъдулки, и други дървени музикални инструменти.

Поли: Какво ще кажеш да ги запознаем предварително с тези инструменти, за да бъдат подготвени, когато дойдат?

Техно: Чудесна идея! Аз също се подготвих и научих нови любопитни неща. Да започнем с гъдулката на Щурчо, или още наричана кемене.

Тя е дървен струнен  народен музикален инструмент, на който се свири с лък. Среща се най-вече в Източна България, Тракия и Добруджа. Използва се както за акомпанимент, така и за солови (самостоятелни) изпълнения. Гласът ѝ звучи по мегдани (площади), хора, сватби и сборове, и навсякъде, където има веселие!Гъдуларите обикновено сами изработват инструментите си от клен, явор, черница, слива, зарзала, круша, орех, череша и други дървета.

Поли: Като сме започнали със струнните инструменти, нека продължим с тамбурата (или още наричана булгария, саз).

Тя отново е дървена, крушовидна и с дълъг гриф. Корпусът се изработва от елша, върба, топола, клен, кестен, бряст, черница, орех и др. Само че при нея звукът не се извлича с лък, а чрез дрънкане по струните с перце от черешова кора! Тамбурата е разпространена само в няколко песенни области: Западните Родопи, Разложката котловина, Гоцеделчевско и Тетевенско. На този инструмент се свири след работа и през почивките за удоволствие, както и при общи забави – на седенки, годежи и сватби, на трапеза, на хорото, но се използва повече за акомпанимент, отколкото за солови изпълнения.

Техно: А това до нея какво е?

Поли: Това е дайре. Думата идва от арабски – дайра означава кръг, окръжност. Дайрето е ударен инструмент, който се състои от обръч и зилове. По-често, като този тук, може да има и опъната кожа.

Техно: Какво са зилове?

Поли: Това са кръгли метални пластинки, които се удрят една в друга, и са най-малката по размери разновидност на инструменти като чинелите. Те могат да бъдат част от дайрето, но в симфоничните оркестри ги използват самостоятелно, нанизани на корда.

Техно: А как се свири на дайре?

Поли: По различни начини – може да удряш с длан или с пръсти върху кожата, може да го разклащаш...

Техно: Изглежда забавно! Ами останалите инструменти в изложбата?

Поли: Това не са народни български инструменти, но са станали популярни в българския следосвобожденски град. Мисля за тях да разкажем някой следващ път, съгласен ли си?

Техно: Съгласен!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Created by webdesign-123.com

en_GBEnglish