Minox, предпочитаният от шпионите фотоапарат

автор: Алберто Стайков,
уредник, Национален политехнически музей

В днешно време, когато всичко е на една ръка разстояние, включително камерата е вградена в смартфона и е с възможности за макрофотография,  (по-добра от огледало-рефлексните фотоапарати).

За да снимаш с аналогов микроформатен фотоапарат или трябва да си много влюбен в техниката или много глупав да се подложиш на изпитанието. Преди век обаче, това е било мечта и плод в сънищата на много изобретатели, инженери и фотографи. 

Снимка №1 - различните фотографски формати

Тук трябва да подчертая, че още от началото си фотографията се развива бурно както в областта на химията, така и областта на оптиката и механиката. Първоначално се е снимало на голям формат с големина на кадъра над 6 на 9 сантиметра, след това преди края на XIX в. се създава средният формат с големина на кадъра между над 24 на 36 милиметра до 6 на 9 сантиметра, както и средноформатният ролков филм с широчина 6 и 7 сантиметра. (За повече инф. вж. снимка №1 б.а.)

Този формат обаче е прекалено голям за Т. Едисон, който иска да снима кинетични изображения, и разделя наполовина голямоформатните ленти. Така се появява малкоформатната лента, която във фотографията често срещаме с наименованията 35-милиметров филм или филм Лайка формат. „Лайка“ е първата фирма, създала фотоапарат, използващ този вид фотографска светлочувствителна лента.

Но, нещата не спират дотук и както при повечето изобретения, започват да се създават и по-малки от малкоформатните фотоапарати. Така възниква семейството на микроформатните фотоапарати. По това време (нач. на ХХ в.) фирмите произвеждащи  фотоапарати с по-голям формат се разрастват като следствие от индустриалната революция и започват да произвеждат и модерните за тогава малкоформатни устройства. Много хора се радват да носят подобни джобни фотоапарати, с които да заснемат специалните си моменти навсякъде и по всяко време.  Затова микроформатните фотокамери се радват на голям първоначален успех.

Снимка №2 – различните микроформатни големини на кадъра.

Три са исторически важните формати в тази област, като всички са предназначени за киноиндустрията и затова са пакетирани в специални касети. Най-малкият, с големината на нокътя на малкия пръст - 8 на 11 милиметра - е на фирмата „Минокс“. Представен през 1933 г., малкият фотоапарат е ползвал 9.5-милиметров филм, предназначен за киноиндустрията.

Вторият формат по големина на образа е 10 на 14 милиметра, използващ 16-милиметров кинематографичен филм. Използвал се е във  фотоапарати  Minolta 16, Mamyia 16, Mec 16 и много други. Тези камери са много по-големи и по-евтини от Minox. Третият популярен микроформат е 18 на 24 милиметра или така нареченият „половин кадър“ (половината на 24 на 36 милиметра), който предшества Lеica формата. (вж. снимка №2). Най-известните фотоапарати в този формат са тези от серията на Olympus Pen, които са били малко по-големи от 16-милиметровите фотоапарати, а големината на кадъра им е по-голяма три пъти от 16-милиметровите и 5 пъти от тези на Minox. Важно е да се отбележи, че повечето половинкадрови фотоапарати са можели да използват малкоформатен 35-милиметров филм.

Независимо от тези 3 основни категории, други фирми правят различни нововъведения, за да се възползват по-ефективно от филмовите формати. Фотоапаратът Rollei 16 създава изображение 12 на 17 мм, което е с 40% повече от стандартния формат за 16 мм филм. По същия начин швейцарците Tessina използват 35 мм филм, за да снимат кадри 12 на 17 и въпреки, че това е по-малко от стандартния половин кадър на Olympus Pen, то фотоапаратът на Tessina е истинска компактна камера, една трета по-малка от Olympus Pen и на половината на повечето 16 мм микроформатни камери, а в сравнение с Minox е малко по-голяма, но прави 4 пъти по-голям кадър.

Някои микроформатни фотоапарати са много тънки и са конструирани в забавни форми като запалки, мастилени писци, часовници, бинокли и др. Имало е дори и малки радио-приемници, в които са вграждали фотографски устройства, за да бъдат незабележими. Фотоапаратът Minox е един от тези примери.

Но каква е историята и как Minox става предпочитаният фотоапарат на шпионите?

Фотоапаратът е разработен през 30-те г. на ХХ в. Създателят му, Валтер Зап е инженер от Източна Европа. Роден в Рига на 4. септември 1905 г., латвиецът В. Зап учи фотография през 1929 в гр. Ревал, сегашен Талин, Естония. По време на следването си започва да мечтае, да създаде най-малкия, мощен и лесен за употреба фотоапарат в света, толкова малък, че да може да се скрие в дланта на ръката, и толкова лесен за употреба, че и любителите да могат да го използват. Това е времето, когато е възходът на фототехнологията и се появяват фирми като „Лайка“, „Ролайфлекс“ и „Ексакта“.

Снимка №3 – Валтер Зап с едно от произведенията си, Минокс А

С финансовата подкрепа на партньора си Ричард Юргенс Зап започва да създава дизайна на новия фотоапарат през 1932 г. А през 1934 г. от парче дърво е създадена и оригиналната му форма, която се прикрива в ръката. През 1936 г. е създаден прототипът на първия Минокс и са направени първите пробни фотографии.

Завръщайки се в Рига, Зап подписва договор за финансиране и производство с Националния електрически завод (Valsts elektrotehniskā fabrika или VEF), така на дванадесети април 1938 г. е пуснат в производство и продажба фотоапаратът Рига Минокс, кръстен на латвийската столица. До края на производството му - в началото на Втората световна война през 1939 г. са произведени повече от седемнадесет хиляди броя от миниатюрния фотоапарат.

През 1941 г., след руската окупация над Латвия Зап бяга в Германия с прототипа и първия модел, както и с няколко екземпляра на серийния модел. През 1945 заедно с бизнес партньора си Юргенс, Зап  създава собствената си фирма Minox G.M.B.H. в град Вецлaр. До 1948 г. фотоапаратите се произвеждат масово и се продават по целия свят. По това време фирмата започва съвместна работа с Рин и Клос (Rinn & Closs), голям вносител в цигарената индустрия, но през 1950 г. заради големи различия помежду им, Зап напуска завода. През 1988 г.- отново му предлагат да работи като инженер, той приема и остава такъв до смъртта си на 17 юли 2003 г.

Без участието на Зап и с напредъка на компанията започват да се появяват и подобренията. Така през 1958 г. се появява Minox B, което прави предишните модели да се наричат Minox A. За разлика от предишните, моделите В имат подобрена оптика и дизайн. Теглоти им е  90 грама. Произвеждат се до 1972 г. В последните години, производството на много успешния модел B е намалено заради появата на Minox С в началото на 70-те г. на века.

През 1974 г. Minox започва да произвежда малкоформатни фотоапарати с големината на цигарена кутия. След появата на цифровата фотография през 90-те години и поради спада в продажбите на филмови апарати, фирмата се пренасочва в производството на цифрови камери, реплики на микроформатните, вече митични апарати.

70 години след създаването на първия Minox, през XXI век с цел оцеляване и заради развитието на технологиите, на Фотокина /най-голямото фотоизложение в света, което се провежда в Кьолн/ 2008 г. бе представена първата цифрова микроформатна шпионска камера. Тя е наречена DSC - инициали на Digital Spy Camera. Тя има сензор от 3 мегапиксела, 5 мегапиксела интерполирано, а дизайнът наподобява Minox LX. Последният цифров модел е Minox DCC (Digital Classic Camera) 2013 г. , който е със сензор CMOS 1/2.3 и снима изображения с резолюция 14 мегапиксела. Сравнена с Pentax Q, тази камера е малко по-малка, но с повече мегапиксели.

В началото на века, Minox също се фокусира в нови продуктови линии като: бинокли, мерници за пушки, лазерни мерници, уреди за нощно виждане, пътни камери и най-различни аксесоари за лов на животни, изоставяйки производството на фотоапарати през 2013 г. И както Minox, така и чешката Meopta се фокусира в оптическо-спортната сфера, а полската PZO се специализира в микроскопичната сфера.

Шпионският фотоапарат или Minox А

Minox Riga, впоследствие наречен Minox A, има няколко разновидности: Riga, II, III и IIIs. Основната Riga, произведен през 1938 г. е произведена в Латвия от завода на ВЕФ преди руската окупация и е създадена с корпус от неръждаема стомана, f=1:3.5/15мм обектив, има и жълт филтър и е гравирана от долната част на корпуса с надпис „произведено в Латвия“ (Made in Latvia).  През 1939-40 г. на камерите е гравиран диагонално пред капака на обектива видът му Minoxtigmat. От 1941 до 1942 г. по време на първата съветска окупация обективът е бил Minostigmat f=1:3.5/15.5мм и „Made in Latvia“ е заменено с „Made in USSR“.

Minox A II започва да се сглобява на запад, в западногерманския град Вецлар и, за разлика от произведените в град Рига, тялото от неръждаема стомана е заменено с алуминиево, а обективът се превръща в Complan. Произвежда се от от 1947 до 1950 г. През 1951 г. по появява моделът Minox A III с подобрен обектив Complan, сребърни ламели на затвора, а филтрите стават два: зелен и оранжев, като това е последният модел, изцяло проектиран от Валтер Зап, преди да се оттегли от компанията.

Последната версия от този модел е Minox A III-s. Появява се през 1954 г., като единствената новост е контакт за синхронизиране на затвора със светкавица. Произвежда се до 1969 г.

Снимка №4 – Минокс А, ОФ 00258

Националният политехнически музей притежава шест броя фотоапарати Minox. Експонат ОФ 00258 (вж. снимка №4) е фотоапарат Minox A-III, произведен в град Вецлар през 1953 г. с метален алуминиев корпус, 9мм филм в касета, твърд обектив "Complau" f=15мм със светлосила 1:3,5 и калъф. Фабричен № 55196 и размери в затворено положение: широчина 87 мм, дълбочина 28 мм, височина 18 мм и тегло 70 грама.

От горната страна на фотоапарата се намира дискът за избор на време на експониране, който освен Т и В има експонации от една втора до една хилядна от секундата. До диска е спусъкът на фотоапарата. Следва броячът на кадрите /до 50 кадъра/ и накрая е дискът за фокусиране - от 20 см до безкрайност.

От долната стана е капакът на мястото за зареждане на филма, на който са гравирани логото на фирмата и градът на производство. От другата страна се намира информацията за държавата на производство. Вътре е и фабричният номер.

Когато се разгъне фотоапаратът, се вижда визьорът и се прибира протекторът на обектива. Така апаратът е готов за снимане. След експониране на кадъра, за да се зареди следващият, е нужно само да сгънете и разгънете отново. При сгъването, апаратът придвижва филма.  На предната част на визьора се намира плъзгач, който при плъзгане поставя първо оранжев, а после зелен филтър. Отстрани се намира ухото, на което се поставя измерителната верижка или лента за носене на фотоапарата.

Интересно е, че макар фотоапаратът вече не се произвежда от много години, филми за него все още се продават. Те са чернобели пан-хроматични емулсии с чувствителност ISО 100 и 400, цветен негатив на ISО 100 и 400 и орто-хроматичен филм на ISО 25, всички за 36 кадъра. Цената им е около 50 лева за брой - без доставката. Проявяването на филмите, ако не можете сами да го направите, се прави от лаборатории или специалисти, а те в днешно време не са много.

Шпионаж и тайни операции

Както Алфред Нобел никога не си е представял какво ще правят хората с изобретения динамит, така и Валтер Зап не си е представял, че неговото изобретение ще стане „най-добрият приятел“ на шпионина.

На Зап това не му е харесало, но все пак той живее и работи в трудни времена между две световни войни, когато информацията се намира трудно, но и много се цени. Затова се случва най-логичното.  Почти мигновено след представянето на фотоапарата пред света, първите големи клиенти са тайните служби на Великобритания и САЩ. Те са последвани от немските, френските и т.н., Примерите са много. Ето няколко знаменити имена в света на шпионите и основните им причини, заради които са използвали Minox.

1) Мотивиран от парите, Джон Антъни Уокър (1937- 2014 г.), който е главният офицер на военноморските сили на САЩ и специалист по комуникации, шпионира за Съветския съюз от 1967 до 1985.

За близо 17 години, докато работи за съветските тайни служби, той им предава хиляди класифицирани документи, компрометиращи американски шифрови машини като KL-7, KL-47 и KW-7 и позволява на руснаците да декриптират поне един милион поверителни документи. Руснаците му дават фотоапарат Minox C за фотографиране на секретни документи и ключови материали. Той изгражда шпионски мрежа, която включва сина му Майкъл, брат му Артър и главен старшина на Военноморските сили Джери Уитуорт.

2) Мотивиран по задължение, белгийският полковник Гай Бинет (1934-2000), известен още като Червения полковник, в продължение на две години - между 1986 и 1988 г. предава в руското главно разузнавателно управление поверителни документи на НАТО. След това е арестуван. В негово притежание полицията намира приемник Sony ICF-2001D, камера Minox EC и няколко шифъра за дешифриране на кодови съобщения.

3) Фотографската легенда е увековечена и в киното. През 1969 г. британският шпионин Джеймс Бонд в ролята на Джордж Лазенби, в осмия филм на поредицата, към края на филма изважда от джоба си един Minox A и заснема 6 кадъра с фотоапарата надолу и без да си сложи пръста на спусъка...., което, обаче, е добре замаскирано при монтажа.

4)Във филма „Войска Бевърли Хилс“ от 1989 г. се показва как се прикрива фотоапарат Minox В в изрязана вътрешност на книга.

5)А във филма „Прет-а-порте“ от 1994 г.  моден фотограф заснема отново с Minox В една от главните героини в неприлични пози на колене и т.н.

В заключение, фотоапаратите на Minox са легенда. Те са  използвани за добро и за лошо. Нито една друга фирма по света не е успяла да създаде толкова малка и същевременно толкова прецизна техника. Ако някога изкопирате 8 на 11 мм филм върху хартия 100 на 137.5 см, даже филмът да е ISO 100, ще видите как сребърният халогенид върху хартията ще има големината на дребна градушка, но това е красотата на аморфните сребърни халогениди на аналоговата фотография спрямо квадратния пиксел на цифровата фотография. И така, легендата продължава да е жива и до днес.

Използвана литература

-Harding Colin, Cámaras clásicas

Tikal, Madrid, 2012, ISBN 978-8-499-28169-8

https://en.wikipedia.org/wiki/Minox
https://www.minox.com/en/about/walter-zapp/
https://books.google.bg/books?id=mpfCWWTnRg4C&pg=PA21&lpg=PA21&dq=Rinn+%26+Cloos+and+minox&source=bl&ots=P8P390Uaz1&sig=ACfU3U3qphQ0J5gcUnw4DVHErHhXCNiGCQ&hl=es&sa=X&ved=2ahUKEwjElpSCk7DpAhWx5KYKHYWsBPYQ6AEwAHoECGMQAQ#v=onepage&q=Rinn%20%26%20Cloos%20and%20minox&f=false

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Created by webdesign-123.com

en_GBEnglish