Коприна – Музейна образователна програма

автор: Тони Димитрова,
Национален политехнически музей-Музей на текстилната индустрия, Сливен,
Завеждащ филиал

Въведение

През 2019 г. в Музея на текстилната индустрия се реализира проект „Коприна – разработване на музейна образователна програма”, подкрепен от Министерството на културата. Основна цел на проекта беше създаването на нова образователна програма, която се фокусира върху една определена текстилна суровина, разгледана от различни аспекти – исторически, научен, икономически и художествен. Важно беше да се постигне максимална обхватност на темата и да се създаде база за лесно приложение на програмата в музейна и извън музейна среда при участие на различни типове публика. При провеждане на занятията се прилагат репрезентативни, емпирични и творчески подходи, подбрани според особеностите на аудиторията. Програмата е разработена в три варианта - за деца, за учащи и за възрастни. Може да се адаптира и за лица със здравословни дефицити.

Структурно, музейната образователна програма „Коприна” се състои от три отделни модула: теоретичен, практически и творчески.

Коприната като уникално природно текстилно влакно

Коприна

Теоретичният модул на програмата цели запознаване на участниците с научните и историческите аспекти на коприната чрез представяне на подходящи презентации, съобразени с особеностите на публиката. За най-малките темата е представена чрез изображения, които разказват истории („Тайните на коприната“), за учениците и за възрастните презентациите съдържат повече информация, научни факти и изводи („Коприна – нишка, дълга хилядолетия”, „Дългият път на коприната”).

Според класификацията на текстилните суровини, естествената коприна спада към групата на природните влакна от животински произход. В тази група също са и покривните влакна – вълна, козина, заешки пух и др. За разлика от тях, копринените нишки се произвеждат от жлези, имат друг химичен състав, различна структура и специфични свойства.

Класификация на текстилните влакна, Музей на текстилната индустрия

Човекът е успял да култивира четири вида пеперуди за добиване на коприна:
Bombyx mori, Hyalophora cecropia, Antheraea pernyi, Samia cynthia. Най-голямо значение за индустрията има коприната, добивана от черничевата буба Bombyx mori – ларвата, която е претърпяла пълна метаморфоза. В Китай, Южна Азия и Европа се използва и дива коприна, добивана от некултивирани видове пеперуди, но тя е нееднородна, с по-ниско качество и с по-малка дължина на изтеглената нишка.

Белтъчни нишки от жлези образуват и някои мекотели (Pinna nobilis), както и паяците.

Дългият път на коприната

За първи път коприна е използвана в древен Китай.  Има данни, че производството ѝ започва през IV хилядолетие преди Христа.  Поради неповторимите си свойства скъпата материя първоначално била достъпна само за избраници и постепенно се превръща в ценна стока.

Китай успява да запази монопол върху търговията с незаменимата суровина и стотици години единствено той произвежда и осигурява коприна за останалия свят. Като важен продукт коприната се пренася с кервани чак до Средиземноморието. Този търговски коридор е основна транспортна връзка между Изтока и Запада за обмен на стоки, култура, наука и дори мода. През ХІХ век той е наречен „Пътят на коприната”.

Около 200 година преди Христа коприната излиза извън рамките на Китай и достига Корея и Япония. През 533 г. двама персийски монаси пренасят тайно бубено семе в кухи бамбукови бастуни от Китай във Византия. Оттам през VІІ век бубарството се  разпространява в Европа, достига и до северните брегове на Африка.  През ХІІ век коприна се произвежда  в Сицилия,  по-късно - и в цяла Италия, Франция и останалите европейски държави. През ХV век производството на копринени платове във Франция се съсредоточава в Лион, където Жозеф Мари Жакард създава първия тъкачен стан с перфокарти, именно за фигурални копринени платове.

Образуване на копринената нишка

Образователната програма предполага съчетаване на презентирането с онагледяване и директно наблюдение. При децата се отделя повече време за опознаване чрез докосване и съпоставка. Това подпомага разбирането на процеса на метаморфоза на копринената пеперуда и последващите експериментални занимания. За тази цел се използват природни образци от всички етапи на биологичното развитие на пеперудата, също така сурова и обработена коприна.

Образуването на копринената нишка става в тялото на гъсеницата на копринената пеперуда, която е от семейството на нощните пеперуди. Развитието ѝ  преминава през 4 стадия: яйце, гъсеница, какавида, пеперуда.

Копринената пеперуда е малка на размери, не се храни, не расте и не лети. Когато се придвижва, тя само подхвърка. Живее едва от 8 до 12 денонощия. След излизането от пашкула женската пеперуда се оплодява и снася от 500 до 600 яйца, които се наричат бубено семе.  Около 1 400 яйца тежат 1грам. След третия ден в яйцето започва да се развива зародишът. Излюпването на яйцата става рано напролет, когато се разлистват черничевите дървета. Новоизлюпените гъсенички (буби) имат дължина около 3 мм и веднага започват усилено да се хранят. След 6 денонощия „заспиват”, т.е. спират да се хранят, защото сменят кожата си, която им е станала тясна. Гъсеницата сменя кожата си 4 пъти и увеличава дължината си 30 пъти, а масата ѝ нараства от 5 000 до 10 000 пъти. Променя цвета си – от зеленикава става светло жълта, бистра и прозрачна и е готова да увие пашкула, който за 3-4 денонощия е готов. След увиването на пашкула бубата отново сменя кожата си и се превръща в какавида. След 12-14 дни какавидата се превръща в пеперуда, която изпуска алкална течност и с крачета разкъсва пашкула, за да излизе навън, готова да повтори природния цикъл.

Коприната е изградена от две протеинови фиброинови нишки, обвити със серицинов (восъчен) слой. Тя се образува в тялото на бубата от две жлези, които представляват най-развитият ѝ орган. Всяка жлеза се състои от силно нагънато каналче с дължина 5 пъти по-голяма от дължината на тялото ѝ. В някои случаи тук се отделят и пигментни вещества, които оцветяват серицина в жълто и оранжево, а фиброина – в резедаво. Така се получава природно оцветена коприна. Двата изхода на жлезите се обединяват в един пресоващ апарат, където става изтеглянето на копринената нишка, която се втвърдява във въздуха. Когато образува пашкула, гъсеницата осъществява  правилни движения във вид на осморки и започва да го изгражда отвън навътре в продължение на 3-4 денонощия. През това време бубата не се храни и извършва пулсиращи движения с тялото си, за да изтласка фиброина и серицина навън. В началото на процеса копринената нишка е по-дебела, после постепенно изтънява. Общо се отделя нишка дълга от 3 000 до 4 500 м. Всеки пашкул  е съставен от 30 до 50 слоя и в него има над 55 000 осморки.

Bombyx mori– пеперуда и пашкул

Свойства на коприненото влакно

В емпиричния модул на програмата участниците извършват микроскопски наблюдения на структура на елементарно копринено влакно, опити за разпознаване в сравнение с други естествени влакна (вълна, памук, лен) и експерименти за тестване на някои свойства на коприната. Разработени са три групи експериментални задачи, съобразени с особеностите и интересите на аудиторията.

Микроскопски наблюдения на елементарно копринено влакно
Опити за разпознаване на копринено влакно

Неповторимият блясък на естествената коприна се дължи на триъгълната структура на елементарното влакно, което подобно на призма отразява светлината под различни ъгли.

Коприната има гладка и мека текстура, но не е хлъзгава, както много  синтетични влакна. Тя е едно от най-здравите естествени влакна, но при намокряне здравината ѝ намалява. Има умерена еластичност, не образува издутини при разтегляне. Тя е лош проводник на електричеството, отразява инфрачервената светлина, затова е хладна на допир.

Коприната се използва като стандарт за измерване на линейната плътност на влакната, т.е. тя има плътност 1 ден или 1 dtex.

Устойчива е на повечето минерални киселини, с изключение на сярната, която я разтваря.

Копринарството в страната и региона

У нас основните дейности, свързани с производството на копринени платове – бубарство, свилоточене и тъкане се наричат с обединяващото наименование копринарство. В постоянната експозиция на музея копринарството е представено в раздел „Занаяти”, където се извършва демонстрация на източване на копринена нишка от пашкули. Образователна програма „Коприна” осигурява възможност за по-задълбочено представяне на тази част от темата за ученици от горния курс на обучение, студенти и възрастни участници.

Най-ранните данни за наличие на бубарство по нашите земи са от ХІІІ век. През този период редица селища и отделни домакинства изкарват прехраната си от бубарство и копринарство. От ХV век нататък има по-подробни сведения за разпространението и развитието на този занаят в няколко основни региони на страната. Самият факт, че се инвентаризират черничевите дървета в Османската империя, свидетелства за вниманието, с което се глeда на копринопроизводството. Сведения за бубарството и копринарството през ХVІІ век се съдържат в запазените тефтери на търговците на коприна.

През втората половина на ХVІІІ век, френският пътешественик М. Пейзонел пише: „Произвежданата в България коприна е много изобилна, без да се говори за тази от Одрин, която е станала днес важен търговски артикул. Има около 300 долапа за точене на коприна в този град… Българската коприна е от доста високо качество. Почти цялото количество е бяла и се приближава до брусенската. Най-хубавото качество е от Загора, Чирпан и Казанлък…“

През този период копринарството успешно се развива в Пловдивско, Видинско, Врачанско, Търновско и Русенско.

През 50-те години на ХІХ век много европейски страни са засегнати от болест по пашкулите, наречена - пебрина. По тази причина, България става главен износител на бубено семе за целия континент. През 70-те години от Италия болестта е пренесена и у нас, което предизвиква упадък на копринарството. „В по-предни десетилетия в Загорско и Търновско цъфтяло и копринарството, ала не много време преди войната поради болестта по бубите почти западнало: при все това сега полека лека пак се съживява. Източна Румелия на 1883 г. произвела всичко 156 913 килограма пашкули, от които повече от две трети припадат на Пловдивски и Хасковски окръг” [1]

В началото на ХХ век България заема второ място по производство на пашкули на Балканите след Европейска Турция и пето място в Европа след Италия, Франция, Австро-Унгария и Испания. С световен мащаб най-голям производител е Япония с 90 840 000 кг. сурови пашкули, следван от Китай с 67 256 000 кг.[2]

Трендът на износа на пашкули от България за периода 1890 г. – 1907 г. е възходящ, както се вижда от диаграмата по-долу. Малък спад има през 1908 г. в сравнение с 1907 г.

Износ на сухи и сурови пашкули, количество

Във финансово изражение тази тенденция е представена в следващата диаграма.

Износ на сухи и сурови пашкули, стойност

За развито копринарство в региона на Сливен споменава Константин Иречек: „Покрай сукнарството повдигнало се и копринарството, което виждаме от куповете бели и жълти пашкули по къщите.”[3]  През 1882 г. Сливенска околия реализира продукция от 905 оки пашкули на стойност 13 074 гроша.[4] За да подпомогне развитието на този отрасъл градската управа отстъпва 505 дка земя за черничеви насаждения.[5]

В града вече успешно се развива вълнена текстилна промишленост. Стремежът е копринарството да излезе извън рамките на домашното производство и да се поставят основите на копринена индустрия: „В Сливен има обособено бубарско дружество, което с помощта на Окръжната постоянна комисия през м. юни 1906 г. е устроило окръжен конкурс по бубарство и копринарство в града, на който отличилите се са били възнаградени. За да се даде по-нататъшен подтик на бубарството като се обърне в индустрия за Сливен, кметството е имало похвалната идея да търси един от завършилите по тъкачество в града, за да се специализира във Враца по копринено тъкачество, който като се завърне в родния си град да основе курс по копринено тъкачество с ученички сливенки и по тоя начин да се сложи начало на копринена индустрия в Сливен”.[6]

Копринена индустрия в България

До средата на ХІХ век у нас източването на коприна става на ръка или на специален уред - свилоточен долап.

Свилоточен долап, постоянна експозиция на

Първите модерни филатури са открити в Стара Загора през 1860 г. и в Търново през 1861 г. Старозагорската фабрика е собственост на французина Жан Батист Бунал. В нея работят от 120 до 130 работници, от които около 100 жени.  Търновската фабрика е организирана от италианеца Дойно Викенти. В нея броят на работниците достига  до 300.

До Освобождението тъкането на копринени платове става на ръчен стан и е изключително домашно занимание.

В началото на ХХ век държавата предприема мерки за стимулиране развитието на копринарството и копринената индустрия. Първото предприятие за копринени тъкани е АД „Балканска коприна”, регистрирано в София през 1910 г. През 1928 г. в Русе е създадено АД „Дунавска коприна“. От 1930 г. до 1937 г. броят на работещите филатури в България нараства 5 пъти.

ГодинаФилатури бройСвилоточни басейни брой
19309292
193418450
1937451287

В средата на 40-те години на ХХ в България век вече работят 43 предприятия от копринения текстилен бранш, разположени в София, Свиленград, Хасково, Русе, Карлово, Харманли, Враца, Пловдив и Габрово.

Високото качество е голямото предимство на българската коприна. За тази цел, през 1941 г. е създаден специален Отдел за изследване и контрол на пашкулите и коприната към Централния земеделски изпитателен институт.

Цветана Бончева

Първата жена индустриалец в българската стопанска история е Цветана Бончева. Тя е родена в Сливен, учи право в Софийския университет, но коприната става нейното призвание. Цветана Бончева успешно завършва курс по свилоточене във Враца, където майка ѝ е учител. През 1924 г. създава в Сливен малко ателие с три работнички. Още същата година участва в изложба на платове и бродерии, организирана от Български женски съюз. През 1925 г. разширява дейността и при нея вече работят 21 работнички. Същата година излага своите изделия на международния панаир във Виена. През 1926 г. работилницата придобива характер на малка фабрика с предачно, тъкачно и бродерийно отделение. През 1928 г. предприятието е включено в списъка на насърчаваните от държавата предприятия. Копринена фабрика „Цветана Бончева” представя своите тъкани и бродерии на панаирите в Лайпциг, Виена и Братислава.

През 1946 г. предприятието е национализирано и е преименувано на ДИП „23 декември”.

Съвременни приложения на естествената коприна

Днес коприната намира приложение в различни сфери на промишлеността, науката и изкуството.

Поради отличния си външен вид и добри физични качества, тя се използва в модната индустрия, за производство на битов и технически текстил (материи за защита против насекоми, за парашути, велосипедни гуми и др.).

Коприната има свойството да абсорбира влага до 30% от собственото си тегло и по тази причина се използва за производство на хидратиращи кремове и анти ейдж козметика. Копринен био протеин се влага в специализираната бебешка, детска и друга медицинска козметика, тъй като не предизвиква алергични реакции. Поради структурата и естествения блясък на коприненото влакно, то се употребява в продуктите за коса - шампоани, балсами, бои и гелове.

Копринените протеини са най-здравите известни природни белтъци. Те се понасят много добре от човешкия организъм. Затова, коприната намира разнообразни приложения в областта на медицината – от производство на хирургически конци и специализирано облекло против екземи, до инженерна тъкан и медицински импланти. Тя е подходяща за създаване на медицинска електроника, защото може да бъде произведена на тънки пластове, биосъвместима е и е достатъчно здрава, за да работи в електронна схема.  При имплантирането на стуктури се използва биоразтворимостта на коприната, т.е. свойството да се разгражда чрез биологични методи. По този начин могат да се предават образи за протичащи в тялото процеси, да се стимулира заздравяването на рани или да се доставят необходимите медикаменти. Щом предназначението им приключи, имплантите се разграждат безболезнено за няколко седмици.

Оптичните свойства на коприната се използват при създаването на роговични импланти. В копринените оптични устройства могат де се включат други активни белтъчни молекули, които да действат като биосензори и веднъж вградени в копринената решетка, те остават активни с години. За тази цел, коприната се обработва до получаване на чист разтвор от копринен фиброин.

Коприната в изкуството

Създаване на общи рисувани платна от родители и деца на събитие в музея

По време на опознавателната и експерименталната част на образователната програма, участниците вече са се запознали с уникалните свойства на коприната, с нейната интересна история и многобройни приложения. Третият модул е посветен на ролята ѝ в изкуството. Той представлява творческо ателие, в което участниците създават художествен продукт – индивидуална или екипна работа с естествена коприна. В зависимост от интересите и възможностите на аудиторията се подбира начинът на работа, прилаганите техники и подходяща тема. Като се използват някои от свойствата на влакното, се постигат търсените цветови ефекти и форми.

Копринени картини „Полетът на пеперудата“, създадени в Дневен център за лица с увреждания

Когато коприната служи за платно, върху което се създават художествени образи, е необходима известна предварителна подготовка. В зависимост от целите и крайния продукт (шал, кърпа, индивидуална или обща картина), се подготвят необходимите рамки, върху които платът се опъва. В случаите, когато се търсят точни очертания на фигурите, е необходимо предварително да се нанесе специален контур.  

За внасяне на допълнително настроение при творческата работа, ателието би могло де се проведе на чаша чай, кафе или вино, да се съчетае с отбелязване на личен празник или по случай деня на детето, деня на влюбените и др.

Заключение

Реализирането на проекта и разработването на образователна програма „Коприна“ се отразяват положително върху комуникационната, експозиционната и образователната дейност на музея, а оттам – и върху финансовата му ефективност. От една страна се обогатяват и разнообразяват образователните инициативи и се привличат нови публики с различен профил. От друга страна, в музейната текстилна лаборатория се постига по-задълбочено и динамично представяне на темата, която иначе, фактологически е застъпена в постоянната експозиция на музея. Аналитичното  изследване и многоаспектното презентиране на темата чрез гореописаните  разнообразни методи, дават възможност за мобилното включване на тази програма ѝ в други активности в и извън текстилния музей: детски ваканционни школи, тийм билдинг инициативи и други.  

ЛИТЕРАТУРА

  1. Бояджиев, И. Текстилно материалознание, ч.І, С., 1946
  2. Кеворкян, А. Текстилно материалознание и изпитвания, С., 1962
  3. Карабоиков, М.  Димов, П. Текстилно материалознание, С., 1972
  4. Иречек, К. Княжество България, Пловдив, 1899
  5. Табаков, С. История на град Сливен, С., 2018
  6. Попов, К. Списание на Българското икономическо дружество, С., 1910 г.
  7. Николов, Г. Илюстрована книга Труд и промишленост, С,  1930
  8. Станева, Е. Алманах на българските индустриалци 1878 – 1947, С, 1995
  9. https://en.wikipedia.org/wiki/Silk
  10. https://www.technologyreview.com/s/411432/spinning-silk-into-sensors/
  11. https://www.technologyreview.com/biomedicine/21818/page1

[1] К.Иречек, Княжество България, Пловдив, 1899 г.

[2] Г.Гачев, Бубарството в с. Любимец, Списание на Българското икономическо дружество, София, 1910 г.

[3] К.Иречек, Княжество България, Пловдив, 1899 г.

[4] С. Табаков, История на град Сливен, С, 2018 г.

[5]Пак там

[6]Пак там

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Created by webdesign-123.com

en_GBEnglish