Европейска нощ на музеите (2019) – поколенията се срещат в Националния политехнически музей

Мадлен Янева - експерт връзки с обществеността

Европейската нощ на музеите е едно от най-мащабните публични събития, организирани за широк кръг потребители. Инициативата стартира през 2005 г. във Франция и се разпространява успешно из цяла Европа. В хиляди музеи и галерии се провеждат редица събития, имащи за цел да привлекат вниманието на обществеността към тяхната дейност.

Ръководени от принципа „да развиват образователната си роля и да привличат колкото може по-широк кръг от посетители сред обществото, общността или групите, на които служат[1], музеите предоставят още една възможност на своите почитатели не само свободно да се разгледат експозиционните зали, но и да осъществят социални контакти, да предават и обменят опит. Факт е, че съвременните публики предпочитат да бъдат нещо повече от пасивни наблюдатели. Те афишират желанието си активно да участват в предлаганите дейности и емоционално да комуникират. За да отговорят на тези все по-високи изисквания, музейните специалисти се стремят да предлагат събития, които да се откроят по особено запомнящ се начин.

Фокусът на настоящата публикация е насочен към част от ключовите елементи и технологията при организацията на Европейската нощ на музеите в Националния политехнически музей. Всяко специално събитие по принцип е „комбинация от история, качество и стойност[2], за което е необходимо да се създаде уникална програма, свързваща участниците чрез обща дейност. Създаването на качествен продукт е резултат от събраната информация за съответните потребители.  Подготовката и провеждането на Европейската нощ не са изключение от това правило, но се отличават с допълнителна специфика, маркетинг и мениджмънт.

На първо място е необходимо да се вземе под внимание обстоятелството, че посетителите в Нощта на музеите не са хомогенна група индивиди, а най-общо са представители от всички поколения. Определението за „поколение“ в социологията се приема като „съвкупност от хора, приблизително на една и съща възраст, които в отделни периоди от живота си са били свидетели или участници в определени обществени събития, притежават обединяващи ги биографични обстоятелства, специфични елементи в ценностната система и във формата на поведението си[3]. Съществуват различни квалификации при определянето на поколенията, но разделителната линия обикновено се поставя между тези генерации, които са израснали с технологиите и онези, „които си играят на наваксване“.[4]

В книгата си „Сблъсъкът на поколенията“, Лин К. Ланкастър и Дейвид Стилман се спират върху характерните различия на няколко поколения. Те ги разделят на:

  • „Традиционалисти“ – родени в периода 1900-1945 г. Това е поколението, за което технологиите са нещо чуждо и отдалечено.[5]
  • Представители на „бейби-бума“ – родени в периода 1946-1964 г. Цялото поколение, родено след Втората световна война, е оформено от изобретяването на една единствена медия– телевизията. Целият спектър от телевизионни програми, герои, сюжети, рекламодатели и продукти е напълно непознат за родителите им.[6]
  • Поколението „Х“– родено в периода 1965 – 1980 г. То „няма достатъчно пръсти на ръцете и краката, за да избори медиите, които са се появили в живота им: кабелната телевизия, дигиталната телевизия, сателитната телевизия, видеото, видеоигрите, факс-машините, микровълновата апаратура, пейджърите, клетъчните телефони, джобните компютри и разбира се, най-силно променящата живота стока от всички – персоналният компютър.“[7]
  • „Деца на хилядолетието“ – родени в периода 1981 – 1999 г. Според изследователите те са известни още с имената: „Ехо бум“, Поколение „Y“, „Яките деца“ или „Следващото поколение“. За тях клетъчните телефони, личните пейджъри и компютри са достъпни още от най-ранна възраст, а чрез Интернет могат да бъдат във всяка точка на света[8].

Ланкастър и Стилман идентифицират още една група хора - „пресечно поколение“- родени между съседни генерации и притежаващи характеристики и от двете поколения. Според двамата обаче „не можем просто да погледнем възрастта, за да определим поколението. Вместо това трябва да погледнем начина, по който всяко поколение споделя обща история и как след като е преживяло определени събития и условия, е приело собствена личност[9].

Почти аналогична е и класификацията на Марк МакКриндъл - австралийски социолог, изследовател и демограф, който изучава характеристиките на поколенията и тяхната трансформация. Въз основата на сбор от над 200 количествени проучвания и качествени изследвания на различни фокус групи, МакКриндъл сегментира поколенията по следния начин:

  • „старейшини“ – родени между 1901 и 1924 г. - чужди на дигиталния свят;
  • „строители“- родени между 1925 и 1945 г. - за които интернет, онлайн игрите и социални мрежи (с много малко изключения), са като цяло отдалечени;
  • „бейби-бумъри“- родени между 1946 и 1964 г. – наречени още „дигитални имигранти“, израствали без дигитални технологии. Част от тях обаче ги възприемат и ползват, а други ги приемат, макар и с неохота;
  • поколение „X“ - родени между 1965 и 1979 г. – неговите представители са адаптирани към дигиталните технологии, използват ги с удоволствие, но по-скоро като консуматори. Те се явяват междинно звено и своеобразен мост между по-старите и по-младите;
  • „дигитални туземци“ – тук попадат от поколенията „Y“(1980 – 1994 г.) , „Z“(между 1995 г.- 2009) и „Алфа“ (родени след 2009 г.). Те възприемат обкръжаващият ги свят по изцяло нов и различен начин. За тях дигиталната реалност е много по-действителна, отколкото реалната.[10]

Различията между тези поколения са значителни. Те имат собствени „нравствени ценности, трудова етика, очаквания, цели и модели за поведение, а също така технологии и техники за тяхното постигане[11]. Отделно представителите на всяко едно поколение притежават разнородни демографски характеристики, социално-икономически статус, образователно ниво и културен опит.

Познаването и анализирането на тези специфични фактори е от съществено значение, за да се създаде и реализира подходяща музейна програма, преодоляваща споменатите поколенчески различия и обединяваща интересите на отделните групи.

Екипът на НПТМ има добър теоритико-практически опит в това отношение. Музейното пространство дава благоприятни и уникални възможности за свързване и преодоляване на характерните отлики между генерациите. Тук се предлагат образователни програми, проекти и инициативи, имащи за цел да обхванат представители от всички възрастови и социални сегменти. Техният ефект и положително въздействието не остават без внимание. НПТМ е носител на редица престижни отличия, свързани с активната му дейност в това отношение. Сред тях са наградата на Министерство на образованието и науката за „Музейни образователни програми за възрастни – неформални образователни практики 18-80+“ (2012 г.), голямата награда на Фондация „Америка за България“ за семейни програми „#ВМУЗЕЯСМЕ“ (2016 г.), наградата в категорията „Събития и работа с публики“ на Сдружение „Български музеи“(2018 г.), както и на почетни знаци от други официални институции и неправителствени организации.

Натрупаната с времето солидна основа подпомага създаването и на подходящи програми за Европейската нощ на музеите. Всяка година в нощта на събитието стотици хора изпълват експозицията на НПТМ. Празничният  характер на проявата дава отлична възможност за по-лесната комуникация и опознаване един с други. Когато хората се забавляват заедно, напрежението намалява, пропастта между поколенията се прекрачва, а преградите по-лесно се разчупват.[12] В Нощта на музеите съществуват прекрасни условия да се срещат представители от различни поколения, които при други обстоятелства, вероятно не биха общували. „Забавлението задълбочава ученето и връзките“ – отбелязват Ланкастър и Стилман – „за това какъв е бил някога светът, какъв е днес и къде бихме могли да сме в бъдеще“.[13] В тази  наистина „специална“ Нощ, музеят се превръща в среда за свързване и съприкосновение с поколенческото разнообразие, спомага за повишаването на толерантността и по-лесното разбиране на Другия.

Направените през годините наблюдения и изведените констатации спомагат и при разработването на проявите, реализирани в Европейската нощ на музеите – 2019 г. Посланието, под чийто знак преминава събитието, е „Музеи и културни платформи: бъдещето на традицията“*. То е в контекста на „важните предизвикателства на новото време като диалога между културите и пътищата за постигане на устойчиво развитие[14] и съвпада с политиката на НПТМ за по-тясната интеграция между хората, преодоляването на стереотипите и образователното израстване на различните поколения.

Екипът на музея започва подготовката за събитието от края на месец февруари. Разработена е цялостна план-програма за тематичното съдържание на инициативите, организацията, идентифицирането на партньорите, финансовите средства, времевата рамка, каналите за информация, осигуряването на доброволци, контролът и оценката.

Водещият акцент в концепцията за програмата е  реализацията на временна изложба под надслов: „40 години персонални компютри "Прaвец“. Отбелязването на годишнината цели да се припомни историята за създаването на индивидуалните микрокомпютри (ИМКО). Тя отдава заслужено внимание на екипа на инж. Иван Марангозов и неговата работа. Той създава не само опитните образци, но и готовността за серийното им производство. Чрез тези компютри поколения българи успяват да получат компютърна грамотност и да поставят началото на родните успехи в IT сектора. Периодът между 60-те и 80-те години на ХХ век се приема като „един от най-високите върхове на изграждането на българската електроника и въобще в историята на българската техническа мисъл“.[15]

Екипът на музея е убеден, че за представителите от по-младото поколение ще е от полза и интерес да научат и опознаят тази част от развитието на техническия прогрес у нас. Същевременно ще се даде възможност на по-възрастните посетители да си припомнят как преди 30-40 години са си служили с тази техника. Изложбата е допълнително обогатена с компютърни образци, предоставени от колекционерите Георги Драмчев – създател на сайт, посветен на старите български и чуждестранни компютри: www.pravetz8.sofiaprint.com, и Богомил Александров – основател на виртуалния музей на българските персонални компютри „Правец“ - www.pravetz.info/about-pravetz.html.

Колекционерите

По време на самото събитие са предвидени различни демонстрации и тестване на част от изложените компютри. Посетителите от всички възрасти имат удобен случай да поиграят на една от първите компютърни игри „Karateka“ - екшън игра за бойни изкуства. По този начин представителите на поколението „дигитални туземци“ могат „на живо“ да разберат как са се забавлявали родителите им и да си направят състезание с тях.

Последващо свързващо звено в програмата е представянето на емблематичното в миналото cпиcaниe "Kocмoc". Изданието започва да излиза през 1962 г. като научно-художествено списание за юноши и до 90-те години на миналия век се превръща в любимо за милиони читатели. От 21.09.2018 г. издаването му е възобновено и то се появява отново с обновен дизайн и актуално съдържание. С редакционния екип на списанието е уточнено да бъдат представени три „топ теми“.[16]

Първата засяга иновацията на Илън Мъск за невронен компютър и създаването на хардуер, който свързва човешкия мозък с компютрите. Споделя се и мнението на водещи български неврохирурзи доколко и дали ще бъде безопасно имплантирането на чип и интерфейс. Поставят се въпроси с бъдещето развитие на комуникациите.

Следващата презентация е посветена на интуицията и "шестото" чувство. Дали учените могат да го докажат? Възможно ли  е подсъзнанието да предупреждава за предстоящи катастрофи? Какви механизми за свръхестествена защита се случат в мозъка на човек?

Геният на Леонардо да Винчи неминуемо предизвиква любопитство у хората. На какво се дължи уникалното 3D изображение в неговите картини, има ли скрити геометрични фигури в тях и какъв е техният смисъл? На всички тези въпроси търсят отговори и дискутират с публиката водещи журналисти от изданието.

Презентация на сп. Космос

За да могат младите посетители да усетят по-добре времето на „традиционалистите“ и да видят какво е било киното преди създаването на  мултиплексите, 3 и 4DX преживяването, в Киносалона на музея са заредени два филма от епохата на черно-бялото нямо кино - "Човекът с камерата" (1928 г.) с неповторимия Бъстър Кийтън и "Модерни времена" (1936 г.), режисиран и продуциран от Чарли Чаплин, който е автор на сценария, композитор на музиката и изпълнител на главната роля.

Музейните специалисти подготвят атрактивни занимания в кабинета по физика и специализирано ателие по текстилно печатане, в които всички желаещи могат да участват пряко.

Какви са резултатите от проведената програма? Как публиката приема поредицата от инициативи? Какъв е цялостният ефект от събитието?

В Европейската нощ на музеите – 2019 г. - Националният политехнически музей е посетен от около 2000 души, представители на всички възрастови категории. Обратната връзка с част от публиката констатира, че вечерта за някои (представители на по-възрастната генерация) е била изпълнена не само със спомени, но и, че допълнително са научили актуални и интересни факти. За други – предимно от по-младите посетители  – с различни и непознати до момента познания за миналото.„Поколението Алфа“ е останало особено доволно. Възможността да покажат собствените си умения за работа със старите компютри и да „победят“ по-възрастните на компютърните игри им е доставило огромно удовлетворение. Общата оценка е, че събитието е адаптирано по начин, който задоволява очакванията на всички. Гостите са били обвързани „сетивно, физически и емоционално[17] и с удоволствие са прекарали времето си в музея.

Заложените в тематичното съдържание задачи са изпълнени сполучливо. Тройната „космическа“ презентация, изнесена от Петя Минкова, Краси Боев и Сима Владимирова е приета много радушно не само от любителите на иновациите и мистериите, но и всички останали слушатели. Родителите и представителите на „по-старата“ генерация с оживление разказват на децата и внуците си как на времето са използвали „връзки“ за да си набавят списанието. Посетителите са зарадвани и от шанса да закупят пропуснати броеве от изданието с голямо намаление.

Сътрудничеството с екипа на „Космос“ има още една добавена стойност. Списанието е част от Медийна група „България“ - най-големият издател на печатни медии и една от водещите информационни онлайн групи, което позволява акцентирана и широка популяризация върху програмата на НПТМ във вестниците „24часа“, „168часа“ и в ползваните от медийната група социални мрежи.

Интересът на средствата за масова информация е привлечен и от колекцията на двамата съорганизатори на временна изложба „40 години персонални компютри "Прaвец“ - Георги Драмчев и Богомил Александров, които дават поредица от телевизионни интервюта свързани със провеждането на събитието.

За добрата организация, съблюдаването на реда и опазването на експонатите в музея, съдействат и екип от доброволци. Те са ангажирани чрез платформата за доброволчество TimeHeroes. Поканата за участие като доброволци е насочена към студенти и ученици горен курс. Техният подбор е направен от музейните специалисти въз основа на изпратени мотивационно писмо и кратко CV. В част от мотивите си младежите отбелязват:

  • Националният политехнически музей винаги (със семейството) ни е бил фаворит. Много бих се радвала тази година да участвам от другата страна, не като посетител, а като посрещащ, занимаващ се с организацията доброволец.“;
  • Вашето предложение ме привлече с това, че ще имам възможност да присъствам на Нощта на музеите и едновременно с това да бъда полезна в екипа, за да следя за спазването на реда и опазването на експонатите. Проявявам интерес към историята и мисля, че бих научила много интересни факти, ако посетя Вашето събитие.“;
  • Вашето събитие ме заинтересува, тъй като събитието ще ми позволи да обогатя своите знания в историческата сфера на индустрията и техниката, също така ще имам възможността да видя новата изложба “40 години персонални компютри Правец” и не на последно място ще прекарам една различна събота вечер с нестандартна обстановка, докосваща ме до света на техниката.“*

На допуснатите кандидати е проведен предварителен инструктаж, като за ненавършилите 18-годишна възраст е изискана писмена декларация за съгласие от родител/настойник. Всички участници получават сертификат за участие и са поканени на традиционното коледно тържество в НПТМ за дарители, приятели, партньори и доброволци. Оценката от тяхна страна за предварителната комуникация, организацията и отношението на организатора към доброволците е много висока: „супер организация и отношение към доброволците. Вечерта беше натоварена, но също така и много забавна. Бих участвала отново.“[18]

Доброволци

Приложената стратегия за привличане на разнообразни възрастови групи посетители и  реализираната програмната схема са приети изключително радушно. Част от участниците остават дори и след официалния край на Нощта – 24:00 ч. – като продължават да комуникират помежду си, да споделят спомени, преживявания, да си обменят опит. Представената тематика дава възможност на отделните индивиди (макар и възрастово разнородни и формирани при различни исторически, социално-икономически, политически и културни условия) да  общуват успешно. Програмата на Националния политехнически музей де факто се явява „свързващата нишка“, която прави срещата и диалога между поколенията възможни.

Библиография:

  1. Голблат, Джо. Специални събития.Глобален мениджмънт на събития през ХХI век. Рой Комюникейшънс. София, 2006. с.265. ISBN: 954-9335-02-Х
  2. Ланкастър, Лин, Стилман, Дейвид. Сблъсъкът на поколенията. Класика и стил, София, 2004. с.23 ISBN: 954-9964-79-5
  3. Енциклопедия. 100 неща,които трябва да знаем за техническия прогрес на България. Развитие и постижения. Гл. Ред. доц. д-р инж. Младен Цонев. Световна библиотека. София,2008. с.73.ISBN:954-8615-89-4

Интернет източници:

  1. Български национален комитет на ИКОМ. Етичен кодекс на ИКОМ за музеите.[онлайн]  В: http://icombulgaria.org/papers/2018code_ethics2017_bg.pdf Достъпно от http://icombulgaria.org/  [Прегледан  на 24.07.2019 г.]
  2. Кирова, Людмила. Езикът на поколенията. // LiterNet. [онлайн] В: https://liternet.bg/publish3/lkirova/pokoleniata.htm Достъпно от https://spisanie.liternet.bg/  [Прегледан 29.07.2019 г. ]
  3. Сантова, Мила. Поздравителен адрес до музейната колегия в Република България. [онлайн] В: http://icombulgaria.org/  [Прегледан на 11.07.2019 г.]
  4. 168 часа. "Космос" влиза в Европейската нощ на музеите. [онлайн]. В: https://www.168chasa.bg/article/7454521Достъпен от: https://www.168chasa.bg/

[Проверен на 02.08.2019 г.]


[1]БНК на ИКОМ.Етичен кодекс на ИКОМ за музеите. [онлайн] В:http://icombulgaria.org/papers/2018code_ethics2017_bg.pdfДостъпeн от:http://icombulgaria.org/[Прегледан на 24.07.2019 г.]

[2]Голблат,Джо.Специални събития.Глобален мениджмънт на събития през ХХI век. Рой Комюникейшънс. София,2006.с.265. ISBN: 954-9335-02-Х

[3]Кирова, Людмила. Езикът на поколенията.[онлайн] В:https://liternet.bg/publish3/lkirova/pokoleniata.htmДостъпен от:https://spisanie.liternet.bg/[Прегледан на 29.07.2019 г. ]

[4]Ланкастър,Лин К,Стилман Дейвид. Сблъсъкът на поколенията.Класика и стил,София, 2004. с.23

ISBN: 954-9964-79-5

[5] Пак там.с.36

[6] Пак там. 39

[7] Пак там. 44

[8] Пак там.48

[9] Пак там.с.53

[10]McCrindle, Mark.The ABC of XYZ. [online].In:http://www.saspa.com.au/wp-content/uploads/2016/02/The-ABC-of-XYZ_Chapter-1.pdf[Viewed 02.08.2019]

[11]Ibidem

[12]Ланкастър, Лин К,Стилман Дейвид. Сблъсъкът на поколенията. Класика и стил,София, 2004. с.183

ISBN: 954-9964-79-5

[13] Пак там. С.389

* Посланието е избрано от Международния съвет на музеите-ИКОМ. (б.а)

[14]Сантова,Мила. Поздравителен адрес до музейната колегия в Република България.[онлайн]Достъпен от: http://icombulgaria.org/[Прегледан на 11.07.2019 г.]

[15]Енциклопедия. 100 неща,които трябва да знаем за техническия прогрес на България.Развитие и постижения. Под редакцията на доц.д-р инж.Младен Цонев. Световна библиотека.София,2008. с.73.ISBN:954-8615-89-4

[16]168 часа. "Космос" влиза в Европейската нощ на музеите.[онлайн] В: https://www.168chasa.bg/article/7454521Достъпен от https://www.168chasa.bg/[Проверен на 02.08.2019 г.]

[17]Голдблат, Джо.Специални събития.Глобален мениджмънт на събития през ХХI век.Рой Комюникейшънс. София,2006.с.91. ISBN: 954-9335-02-Х

* Из мотивите на доброволците.Архив на НПТМ свързан с провеждането на Европейската нощ на музеите-2019 г.(б.а)

[18]TimeHeroes.Оценки и мнения за мисията „Бъди доброволец в Политехническия музей в Нощта на музеите. [онлайн]В:https://timeheroes.org/bg/natsionalen-politehnicheski-muzei/nosht-na-muzeite-2019#feedbackДостъпен от : https://timeheroes.org/bg/[Прегледан на 02.08.2019 г.]

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Created by webdesign-123.com

en_GBEnglish