ЗА ДАГЕРОТИПИЯТА И НЕСЛУЧАЙНИТЕ СЛУЧАЙНОСТИ

Поли и Техно продължават разговора си за историята на фотографията. За да не изпуснете какво са си говорили, проследете тук:
1-ва част:
Щрак, Марийке, на портрет! 🙂
2-ра част:
В тъмната стая

Техно: Хайде, Поли, довърши разказа си за историята на фотографията. Беше толкова интересен!

Поли: Настани ли се удобно? Добре. Продължавам. И така, говорехме си за откритията, до които стигат приятелите Жозеф Ниепс и Луи Дагер. За жалост Ниепс скоро умира, но Дагер не спира да прави опити. Един ден, негова неволна грешка му дава ценен ключ. Докато проявява заснето изображение в тъмната си стая, без да иска счупва живачния си термометър (подобен на живачните термометри, с които си мерим температурата, когато сме болни). При случайното счупване неговите живачни пари успяват да фиксират (да запаметят) образа върху металната плака и да го направят траен. Той кръщава процеса си „дагеротипия“. Така се нарича и получената по този метод снимка.

Поли: А искаш ли да ти покажа първата снимка на човек?

Техно: Разбира се!

Поли: През 1838 г. Дагер заснема пейзаж от своя прозорец и неволно успява да заснеме за първи път човек, дори двама. Помниш ли когато с теб си говорехме, че една фотография се е заснемала в продължение на минути, и в това време ако моделите са хора, не трябва да мърдат.

Техно: Помня, беше много забавно.

Поли: Ами тук, в пейзажа, е имало и други минувачи, но те не са излезли на снимката, защото са се движели. Двама обаче са стояли почти неподвижно през това време и затова случайно са се запаметили на снимката – това са един обущар и неговият клиент, чиито обувки той лъска. 

Техно: А обикновените хора правили ли са си снимки?

Поли: Ходели са във фотографски ателиета. Да си направиш дагеротипия било скъпо удоволствие, за богати. Вместо да идеш при художник да те рисува за часове и дни, отиваш при фотограф и за минути те заснемат.

Техно: Тези дагеротипии вече върху хартия ли се отпечатвали?

Поли: Не, все още само върху метална плака. Слагали са се в специални рамки под стъкло и с капаче, за да се пазят по-дълго време.

Дагеротипия в рамка

По същото време един английски ботаник - Уилям Фокс Талбот искал да си направи каталог с цветенца и листенца, но не можел да рисува, и решил да намери друг начин.

Уилям Талбот

Той узнал за светлочувствителните соли, само че подходил различно от Ниепс и Дагер. Взел хартия, намазал я с тези соли, поставил отгоре листенце, сложил върху него стъкло да го притиска и го изкарал на слънце. Тогава празните части потъмнели от слънцето и листенцето оставило своя отпечатък. Той нарекъл процеса „калотипия“ (от гръцки - красиво рисуване).

Калотипия на Талбот

Техно: Това ми напомня на един начин за украсяване на великденски яйца!

Поли: Да, наистина си приличат, само че при калотипията се използва светлина, а не боя.

И така, тези три личности се смятат за създателите на фотографията. Дагер и Талбот обучават и други хора и постепенно фотографията се разпространява по света. Много други изобретатели след тях допринасят с нови идеи и създават различни по вид техники и технологии.

Техно: Най-различни, но всички използват основата на камера обскура, нали така, Поли?

Поли: Да, Техно, запомнил си правилно. Хайде сега да се разходим из НПТМ и да разгледаме какви фотокамери има зад витрините.

Техно: Хайде. И, Поли, трябва някой ден да ми разкажеш и за раждането на киното!

Поли: Разбира се, Техно, това също би било много любопитно!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Created by webdesign-123.com

en_GBEnglish